Не ми е достатъчно
делнично...скучно.. минорно
безлично... без хребети и висоти.....
името искам да ми извикаш
шеметно дънно на честоти.....

...в черупка от лято
чакам следващия сняг

Не беше гладен. Но не бе и сит.
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless.

Хармонията от грохота
на природните стихии,
рева на земляните,
преди хомо сапиенса,
ромона на планинските потоци,

Един младеж очаквал наготово
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си хване той. Но тия

И узряват облаци,
сякаш мъхести тъги
в мисъл за ноември.
И премрежват топлото,
приглушават сини дни,
сплитат сиво време.

Един изпуснат слънчев лъч от облачната пелена се спря в очите ми, привлечен от възторга ми към светлината. Лъч изследовател, потърсил в мен приятел. Притичал над заостреното било на върха, приплъзнал се над гъстия листак на горския масив се удари в близката скала зад мен. И отразен от нея падна в

Искам да оставя
книгата на рафта
и да взема друга.
Тази вече е толкова скучна,
че дори не ме интересува краят.

Шеметно спускане,
естакади витиевати,
остри, скални върхове.
Поляни зелени,
грижливо подстригана трева.
Изведнъж синя, спокойна,
езерна вода.

Спуснал се по косите
ледени на планината,
плиснал се над огледалната
шир на водата,
дъх на парфюм,

Нашето предприятие оцеля – в него останахме само тези, дето работят и други, дето получават заплати. Наскоро ни събра директорът. Изправи се пред нас, червен като рак. Ама не в смисъл, че е комунист, то такива вече няма, а червен от напрежение. Току-що беше взел куфарчето с дивидентите от банката.

Аз няма във любов да се заклинам,
звезди да свалям - няма за кога.
Аз няма и Живота да проклинам.
Прегръщам се със своята Съдба.

Манипулиран Страх. Ето че достигнахме до едно от крайните и опасни проявления на страха. Субектите, които въздействат на обективното тяло чрез продуциране на имагинерен социален страх обикновено целят да принудят членовете на субекта общество да предприемат крайни и в повечето случаи вредни, дори опасни действия, които да доведат до желани от субекта резултати.

И ще летя додето мога и сетния ми дъх да издържи...
за да уловя мига когато.... звездата падайки гори.
Пазя още детското хвърчило....опърпано отдавна....но....лети
нагоре тишината е кристална....а....бялото по-бяло ....чак блести.

Макар и да е рано, но тук ще отбележим една от характеристиките на Страха като цяло. Става дума за връзката между страха и агресията. Както ще видим по-натам тая връзка до голяма степен характеризира именно социалните елементи и обществените отношения на страха.