Огънят гореше игриво,хвърляше пламтящи искрици над него.Въздухът беше лек,наситен с миризма на есенни ухания и падащи листа.

И тая нощ ви галя
с осанката на поглед сътворен.
Опитвам се да зидам с камъни Вселената у мен.

Погледи намигващи,
търсещи близостта,
забързани, задъхани,
нетърпеливости отвеждат ни
под купола на мъдростта.

Живял някога един мъж, който се отличавал с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост и всички го наричали Хитър Петър. Кога е живял ли? Трудно е да ви отговоря, но мисля, че той и сега е сред нас.

Главната улица пресичаше цялото село – както е във всички села. Близо до площадчето покрай тротоара беше останал половинметров зид от някогашна сграда. В средата на зида имаше врата, на която се кипреше гордата табела: : ”Магъ на Карп Миро. Всичко за децъ.” Шперплатът, на който беше написана табелата не беше голям, а замахът, с който художникът беше започнал надписа, се беше оказал прекомерен и затова той беше направил тези странни съкращения. Все пак отдолу беше останало място, на което живописецът беше спретнал един страшен пищов, нещо средно между „Колт” от Дивия запад и хайдушка пушка кремъклийка. Всъщност това беше магазинчето на Карп Миронович – килерче, широко колкото самата врата, която служеше както за затваряне, така и за щанд. Когато беше отворено, разбира се, а това не се случваше много често.

Пейка. Шарена
сянка. На ляво - лято,

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Цяла сутрин
не се отделят един от друг:
тя – заради синия му блясък,

Беше 12 април 2025 година — от онези пролетни дни, в които въздухът мирише на надежда и на цветя, които тъкмо се събуждат.

Планинска алея крайбрежна,
вода къпеща краката,
ръка докосваща
на ледника хладината.

Разбра от новините, че родното му село е в пламъци и гори. Беше го напуснал с родителите си преди повече от шестдесет години. В него нямаше вече нищо, останало от корените. Може би само една тъжна и олющена от съдбата безлюдна

Като очна линия,
върви на езерото брега.
На няколко хълма,
край Леман,
е полегнала Лозана.

Ех...Живот....отесняла обувка
скрити в коруба зъзнем в черупка..
точим сетивата отдавна вкочнясали.
Чувства ли?Гният си.. вече превтасали.

Червената царица и свитата ѝ не можеха да плуват и само пляскаха с ръце по водата и създаваха суматоха, затова ние с Алиса влязохме в морето по-далеч от тях. Изглежда и Алиса не плуваше добре, а повече подскачаше във водата.

Пространството се разширява,
времето напред лети...
В квантовата физика казват,
можело и назад...

на Любовта се