Да ходиш по водата,
към слънцето да полетиш,
света удивляваш...

Вълкът да те излъже е решил,
но ти не се поддавай на лъжата.
Дори и козина да е сменил,
той същия остава във душата си.

Животът гларус е самотен сред ширналата
необятност
и тиха е река клокочеща с приливи и отливи
отдъхващи...
от тиня зеленясала и влачеща на страсти бурни
непресъхващи.

Има една мистична дума
между целувките на слънцето със камъка
във вечността на хиляди лета.

И езеро може връх да има.
На Леман, Монтрьо върхът е голям.
Бавно се стеле дим над водата,
усмихва се слънцето, огън в душата.

Щурец съм аз в полето, поет, лирик обичан,
роден съм да възпявам света и любовта.
Засвиря ли омайвам, прехвален и отричан
и всеки ме понася сам в своята душа.

да се живее

Човечето с дървени кичури
днес някой на теб го дарява.
А ти го подпри, там до синора,
където каручки минават.

Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.

Приятен гъдел - деня пак избелва нощта
- и той, и тя обичат красиви неща.

Зората, сънена, се гуши в облак,

Започнах все по-често да се чудя
защо избрах живота в зоопарк,

приятелството -

Неповторим градеж на вечността!
Една втъкана във света хармония.

Само да можеше
под есенната ми кожа да се вмъкнеш,