Забързан, днес отново те видях —
навярно вече ме познаваш.
Прости ми, че и този път не спрях,
че ръката си към тебе не подадох.

Когато усетя усмивка, аз вярвам
и душата ми не се сърди,
но тялото ми се противи,
а уж това беше само за тялото.

Отиде си с изстръгваща въздишка...да бе останал ден до два ли три.
Захвърли печелившата си пешка....октомври...топлите лъчи.
Утре ще ми смигне със насмешка ноември с боядисана коса
развял в нюанси пъстрата си дрешка..канелено до жълто и ръжда.

Есен е...все още.
В кръвта ти пролет цъфти.
Пантомима виртуозна,
кавалер роза ти поднася.

на теглилката

Просто обич

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.

Карта иманярска...
знаци кодирани,
цифри еднозначни,
посоки, сочещи звездите.

Отлетя ката птица...обрулен жълт лист...
ехо отекващо......сняг стапящ се чист....
стон нейде заглъхнал...умоляващ....стаен.....
щтрих......диря преглътнал
път....от раз заличен.

Не помня как се почваше поема...
Дали да я блокирам отначало?...
Но нямам и безкрайно много време
чинът си да избърша от дъха си.

Болеше го главата. Вероятно от падането. Не виждаше добре и имаше някакъв шум в ушите – бял ли беше, фонов ли беше, така и не разбра. Но не беше важно името, а шумът, който го влудяваше. Лекарите не се представиха много добре, даже въобще не се представиха.

Солидно стъпил на брега,
бойни кули, рицарски доспехи,
векове бастион на стабилността.

- Здравей, момиче! Свържи ме с Орготдела на Съюза на писателите, с Еленски, моля! Кой се обажда ли? Обажда се Чорбаджийски. Не, не, не съм Чудомир – за него малцина знаят, че истинското му име е Чорбаджийски. Освен това Чудомир е мъртъв от 60 години. Аз съм Петраки Чорбаджийски. Да, да, същият – инженер Петраки Чорбаджийски... Какво? Не, не се шегувам, аз съм. Как мога да го докажа ли? Какво? Кой може да потвърди, че съм аз? Ами, целият Орготдел като ме види! Я стига, да не искаш да кажеш, че трябва да се дигна от другия край на България е да дойда, за да ме видиш? О, Боже мой, каква младеж се навъди... Нищо не знае и никого не познава.

Той:

Ех Влада, Влада
гат беше млада
с бели баджаци