Кога аз стигнах шестдесет
и космите ми побеляха...
Белеят върхове навред,
те също горди бяха.

А някой свиреше с уста
рефрен от някаква си песен.

да

Откакто го има човекът,
кули строи...

Когато ритнеш шейсетте
и палеца ти се изкълчи,

Подари ми дъх от дъхът си...душата си с мъх на крилце..
безвремието в сънят си...хаосът.. по ми е на сърце.
Капка от дънната нежност с глас на ранено сърне..
въглен с оная небрежност ...хвърлен....подпалил поле.

Борят се в мен разгневени въпроси,
дращят покоя в душата.
Те са пирони, забивани косо
на съвестта ни в снагата.

Виртуална сцена,
обладана от лъч светлина,
любов мечтателна,
миг емоционален.

Идеята не е дали

Започнала със закачлива песен,
продължила с танц лиричен,
минала през огън и вода,
история влюбена и нежна,
поръсена с "добронамерено" коварство.

Във водата се образува нещо като водовъртеж и оттам изскочи нещото, което Аквамарин бе нарекла Жълтата подводница.

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

А
много добре започнахме
нашата къща,
нашия дом.

благословено

Ангел небесен,
при хората възнесен,
светлинен лъч донесъл,
в тъмата човеците,
в житейския им път повел.
На чудно място спрял,
град на светлината основал.

Да будиш днес е също отговорно -