Доброто не се ражда в мрака,

Два зелени кълвача
по поляната крачат.
Една сойка от клона,
голяма кокона,
оглежда баира
и им зяпа сеира.

Дробовете отхапват късове огромни,
от въздуха кристално чист,
реката прорязва планината,
залеза огрява замъка закътан,
в лоното на скалата.

Среща фатална, фатална жена.
Раздяла фатална, Фата – Богиня съдба.
Вкъщи стоиш, здраво копче държиш.
Заключил пръст, просто – фаталист.

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Някъде звъни.
Една надеждна песен
пътува
към моя праг.

В сърцето на Родопа,
китно, уникално, българско...
Модерно в новия век,
с история богата, за всеки човек.

Мъждукат в залез жълти листопади

Ще ми липсваш винаги... дори да съм прекрачил
прагът Му небесни.

И така, полетът ни завърши, ние се оказахме седнали на една ограда, а между нас бе самия Хъмпти-Дъмпти.

Със закуска сънена започва денят.
Многообещаващо е...
Как да научиш повече
за деня пред теб...
Няма кого да питаш,
по него не можеш,
втори път да минеш.
Остава какво...
бавно в компания приятелска,
на деня да се насладиш.

Свети Архангел Михаил

Когато вече се мръкне,
преди деня да заспи,
телефонът отново ще звънне,
еротична целувка гласът ти шепти.

И тази година
есента не ни отмина,
винаги различна,
така дъждовно типична.

Как да те чакам, Време?
Знаеш, че много бързам.
Всяка година ми вземаш,
твоят вързоп е отвързан.

Въздигам се нагоре и летя