Напук на всички строги правила
и всички заповедни етикети,
пишете най-човешките сега.

Порязаница с мед и масло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –

Високо, високо
толкова високо,
само небе,
бурно необятно море.

Пътуват двама,
назад във времето отминало.
Замъци, романтика застинала,
спокойствие навяваща.

Никога не позволявай
на живота да те мачка
и да бъдеш в нечии ръце
единствено играчка...

Нося мъдрост, есенна, зряла,
в съд от чисти думи наливам.
Ти го плискаш капризно на прага,
избираш с трудния път да я имаш.

Навъсено небето си излива недоизплаканите си сълзи
във този свят на виртуози си сякаш не човек... Боли.

Сън, сънливо,
облачно, мълчаливо.
Всяка песен има история,
всеки стих - изживяна мелодия.

В нейния дом

Усмихва ми се есен
и слънчева, и чиста
и радост ми донесе,
лети до мен по листа.

Букетът на срещата ти не получи.

всячески

листопад

Вярваш в себе си,
в доброто вярваш,
по своя мярка
подреждаш света край теб.
Добронамерено себеподобните
приемаш,
да помогнеш доколко можеш,
вреда да не причиниш.

Каза ми —
„Не съм лош, просто
взех им излишното.
Банката ще преживее,
пука ли ти? —
мене — не.“