Мадам Швейцария...
До вчера непозната,
днес повече от приятелка добра.
Загадъчност усмивката излъчва,
всеки жест доверие бълва.

словоизява -

I stay calm…

На великия японски император
подариха паун —
величествен, ослепителен,

Бяла масичка,
стол лилав...
Бутилка с писмо
от вятъра донесена,
безкраен кат окръжност,
миг красив вълнуващ.

Мое скъпо дете, ти си плакало днес.
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.

Щом слънцето в сърцето слезе
и залюлее го с лъчи,
и миг копнежен с него влезе
с красиви влюбени очи.

Колко народи са, които
своите букви празнуват,
знаят кога и как,
с това богатство неоценимо
се сдобиват.

Аз не зная, накъде пътят ме води…

Всеки път си запланувам да сънувам сън
мама татко да прегърна някакси отвъд.
Да усетя тая синя ярка светлина
да просветнат мигом само техните лица.

Тристишия и петстишия
Минималистична поезия

Градът не спи, но никой не ме чува.
Спотайвам се в собствената си сянка.
Приглушена светлина в бара на ъгъла –
барманът, уморен и сънлив, е готин –
слуша по-внимателно от свещеник,
а виното е с аромат на изтравниче.

Във кенефа шава твар,
тровнах я със хлорна вар.
Тоз полезен химикал
много гадове е спрял,

На ръба на река голяма,
красива градска панорама,
пленително чаровна дама.

Колесница - облаци оловни,
теглена от буйни вихрогони,
раздира свода мразовит,
заблестява диска златоструен,
възкръсва свят витален.