Когато се почувстваш неразбран

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Нощ е.
Тишината крещи в космоса,
а в мене бие силата
на всички снегове и суши,

Искам
да заспивам
във очите ти,
завита
с одеялото на миглите;
стоплена
от огъня в зениците,
сред спомени
и бъдещи луни.

Днес декември се изхлузи от небесната завивка.
Благ....охилен ни изпрати с жест прочувствена целувка.
Шегаджия той си знае .. шепне нещо изпод вежди.
Утре ..да ...ще си признае няма да е както прежде.

Когато се почувстваш неразбран

Дъжд се ливне, сякаш из ведро,
мълния ни стресне,
възпламени близкото дърво.
Градушка - буци лед,
не ни трябва сладолед.

„Ще бъда блажен, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.“

Екзарх Антим Първи

Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител
монах е станал и от този час
приел е името Антим. Учител

Приятно е...
В прегръдката на
дрехата любима,
човек да се озове.

Самотен стоя в безмълвна стая

изоставена

Прелитаха над над хора и цени,
над рафтове, над каси и колички.
Под купола се стрелкаха врабци –

Глава 2. - Акт за раждане
Блокът ги посрещна с равнодушно мълчание. Още не бе отворил клюкарски очи и за първи път Алекс не помисли за себе си. Не му пукаше от любопитството на съседите. Ала сега бе различно. Не се прибираше с клиентка. Мисълта дали ще ги види някой, го караше да трепери за непознатото мъниче, чиято съдба зависеше от него в този момент.
Лятната вечер се оттегляше на пръсти и утрото измамнически разтваряше очите на слънцето. За първи път му се искаше да не съмва.

Много мъдро остаряхме с година две, с любов с мечта
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!

     „Да запомня паролата?“
     Няма да я помниш, бе!
     Няма!
     Колко пъти да ти го повтарям, кретен силициев!
     Аз си помня паролата, ама той не може да запомни, че не искам той да ми я помни и всеки път ме пита. Вече кликвам върху „не сега“ без да чета въпроса му. Някой ден така по инерция ще отсвиря някоя фейска, която ме кани на вечеря, на това съм способен, да...

Ноеври заминава,
декември се задава
и зимата разлива
в мен бялата си слава.