На Никола Вапцаров

Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час.

Тя осъзна грешката си още преди да види последиците.
Не беше нужно някой да ? го казва — лъжата тежеше в гърлото ? като камък.

Винаги заедно
въпреки
разстоянията;
Винаги заедно
в болка
от самота;

Водна нишка,
от кълбо сякаш се разплита,
ту от ляво, ту от дясно
пътя оплита.

когато

Животът кратък. Пиша реквиеми,
наместо лирика шекерена.
Довчера бях препълнена със мене си,
а днес практически съм ненамерена.

Тя осъзна грешката си още преди да види последиците.
Не беше нужно някой да ? го казва — лъжата тежеше в гърлото ? като камък.

Всеки тук на този свят е отрязък време в космическия миг и час
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!

След тази нощ е горда Стара планина

О мой леве, родний леве
овехтял и помътнял,
обруга те теб одеве
евроатлантик преял.

декември

Често витая из синьото
(никнат криле в душата ми),
от там ме зоват поименно
моите мъртви приятели.

Песен любовна,
над морската вечер.

върху пресния бетон -

И*спанската земя гореща,
С* танц виртуозен ни тя посреща,
П*оклащайки страстно бедра