Слънцето сгрява лицето ми.
Движението на житата
отразява се в очите ми.

Тя стоеше на брега.
Строен поглед...
тук не иде реч за погледа,
разбираш нали.

Летят и празници и делници, летят във бързия си влак
а началника от гарата нарежда- напред и високо вдига знак!
И движат се по релсите надежди, загледани в села и градове
а шума в ушите звуци ни превежда, фрагментите на трака- трак.

І ОРФЕЙ
/НЯМ ФИЛМ, СКЕЧ/

Орфей-
с туника
като увит в платното на екран.

Път планински...
най - планинския може би.
Изпълзели из под планината,
кафе пауза в алпийски стил.

Тъгата тежи неловко безмълвно.
Сама съм отново, за кой ли път.
В дима се намирам напълно-
Без снага и посока-
там в онзи кът.

А есента узряла хубавее -
и трите планини – в пастелен цвят.

Притъмня и се юрна Потопа -
ненадеен. нечакан, жесток,
сякаш грабна голямата сопа
нечий чужд и безмилостен бог.

Веднъж,
само веднъж,
ѝ подаде пламъче топлинка,

По втори петли,
къде сте лунни лъчи,
сънят веч сте прогонили,

– Научил си, че щъркели гнездото
строят на стълб висок, край селски път.
– Защо? – те питам. – Сигурно, защото
спокойно е и къщиците спят,

Четири реки алпийски,
жаждата утоляват,
на този "Малък бик",
опиват го с вермут,
с гризини го подхранват.
Светли облаци пълзят над града
изтънчен, аристократичен,
настроение "весели" композират.

Години бяха минали от онзи първи ден, когато светът им се стовари върху раменете и сърцата им.

Като деца, повечето от нас са чели или слушали приказката за новите дрехи на царя.

Бряг опасно надвесен,
скала за полет готова,
смокиня огромна