Няма я капитанската шапка
и лулата я няма.
Само брадата бяла
и взора точен,
обхождащ земята цяла.

Къде блуждаеш електроне
във тоз информационен свят,
не стига ли ти, че фотони
от тебе пръкват в "самиздат"?

Да започнем приказката – как?
Може би с: Живял в далечно време
храбър и решителен юнак,
змейова глава готов да вземе.

След дъжд-жълтици,

Слънцето мъглата разгонва,
пълноводна Рона блясва.
Над нея част от мост митичен,
преди векове строен,
в съня на момък роден.
Звучи онази песничка крилата,
надживяла бурни времена,
танца на хората
върху моста възпяла.

Сребърни вълнички блъскат брега,
влачат боклуци и изпепелени надежди,
показвайки на знахаря тайните билки.
Всяко ехо ги дърпа дълбоко навътре
в стъклената река през кадифеното синьо
и носят отражения, които не са ничии.
Пера от феникс валят от боядисаната луна.

Сдържам се и притъпявам.
По реакцията съдя, че успявам.
Стихията в мен помита,
за това държа я скрита.

Красотата е неразличимо платно,

Когато бях дете, родителите ми строго ме порицаваха, когато се опитвах да лъжа.

Част първа
След единадесет години, когато лятото се сече, на прага на есента през месец Секновение слязох от планината. Днес, когато пиша, изтичат последните дни от месец Студен на годината. Каква година! Смених четири работни места, правих два основни ремонта и успях да осъществя слизане до морето, което планувах и резервирах още в началото й, през месеца на горящия дънер - Просинец .

Нощта идва. Неизменно е.
Дори денят огнен,
слънчев да е бил.
Дори градушка страховита,
покриви, стъкла да е разбила.
Неизменно е...

Утрото се усмихна с детски устни. Гергана отвори очи и се протегна като котка. От кухнята се чуваше глухо „танцуване“ по клавиатурата на компютъра. Бебето спеше до нея, примлясквайки доволно. „Алекс е ставал през нощта да го храни“ - помисли си тя. Време бе да приготви закуска, но сънят, който я споходи на разсъмване, не ѝ даваше мира. В него тя, Алекс и порасналият Георги вървяха заедно по пътека от ангелски пера в средата на морето, а срещу тях Богородица ги очакваше с протегнати ръце, в които светеше сърце.

В далечно време имало жена,
която все на себе си разчитала.
Веднъж прекрасна рожба в пелена
на прага мъж оставил ѝ. Не питала

Лъч от космоса долетял,
върху пясъка горещ,
изографисва думичка една...

ЛИМЕРИЦИ
Страдаше от зъбобол Ирина
болката отраз отмина
щом посрещна тя Иван.
… в спалня, кухня и таван,
по- добро от аналгина.