Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Ръцете ѝ са много силни
и прегръдката ѝ е твърда.
Тя има горчиво сърце
и очи, които виждат

Имало едно време. Така започват приказките. Макар и да звучи така, разказаното по-долу не е приказка.

Глава 5. - Един репортаж в бурята
Дните минаваха, пълни със служебни ангажименти и задачи покрай малкия, който растеше бързо. Графикът за дежурства стоеше на вратата на хладилника, боднат с магнит-таралеж и никой от тримата, застъпващи на смяна около бебето, не протестираше. Детето запълваше огромна празнота в живота им, която не искаха да признаят дори пред себе си. „Модерните хора са богати на самота“ – мислеше си Черната буря, докато броеше колко дни от живота на Гела остават. Ангелът тревожно преглътна – не бяха много.

Проклеха ме!
Виновен съм, че просто победих.
Уж бе една игра — за забавление...
Проклеха ме —
майка ми в ръцете да изстине,

(по П. Р. Славейков, "Народен")

«С идеали все боравих —
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.

* * *
клефа старица

Сенки на свои.
В есенната кал листя,
по вечен закон.

Те не се разделиха.
Никога.
Светът не получи тази победа.

Признавам си, че съм свят. Толкова съм свят, че светът ме отбягва. От мен струи блясък, чистота и добри помисли. Умирам за ближния и не очаквам на него да му пука. Поемам всякакви вини, мои, чужди, всякакви. Хоп, мои ли казах?

вместо дрънкане

вместо дрънкане

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Моята радостна мисъл
е забравено парче –
светлина в тялото ми
и дъхтяща струя в ореол.

Див бряг скалист,
трудно за кораби достъпен.
Тъй някога е бил,
от средиземноморските
вълни окъпан.

До веждите шал.

Накъсява щастливият нощен покой,