Днес светът се крепи върху доверието. То винаги е оказвало влияние върху човека и най-вече върху отношението му с другите хора. Но днес доверието е ключово и затова не може да бъде пренебрегвано с лека ръка.

Хвърлиш камъче във блато
не трепна блатната вода...
Това явление ни е познато
Блато е - не е река....

любовта
възпрепятства -

XXXIX

- Трябва да я намеря!
Категоричността в гласа на Радея учуди Постимус.
- Но мила моя, ние не знаем къде е. Много е рисковано да напускаме това място.
- Усещам, че нещо не е наред.
- Вероятно връзката с тялото ти не е съвсем прекъсната.
- Усещам хлад и стягане в сърцето. И пареща болка ето тук – Радея показа дясната си скула и брадичката и леко я разтърка с пръсти.
- Не знам какво се случва, но знам, че не трябва да мърдаме от тук. Обещах на Рамус.

О, не, това вече не се търпи - влюбен съм.

Автор: Марта Маркоска, Р. С. Македония

Ако не се потрудиш да преминеш
девет хълмове,
девет области,
девет морета,

Сама...сама съм в тъмнината...но всичко всичко е във мен
и птиците и синевата бълбука ручеят с рефрен.
С криле на ластовица се завръщам в бащината къща там
където мама ме прегръща до портичката ни от чам.

Нощта,
облаците измела,
пролет се задала.
Езеро в планината…
Изкачване, спускане,
очарователна е на дамата
компанията.

XXXVII

- Разбира се, че ще се справи! Тя притежава силата на сътворението, а и ти си я обучила добре.
Сигурността в гласа на Богинята-майка успокои донякъде Мария.
- Знам, че е така, но помниш какво беше на Голгота, нали? Сърцето ми още кърви на кръста.
- Но тогава синът ти беше сам. А сега тя е с него.
- Никак няма да ѝ е лесно…

през деня и през
нощта любов да е
небето завеща

Може би само за утвърдените и възхвалявани от всички като "светила в литературата" писатели този въпрос изглежда излишен и глупав, защото отговор на него вече са дали по един или друг начин отзивите на издатели ,критици и най-вече бройката издадени екземпляри... А за всички останали писачи? Тези никому неизвестни ентусиасти които не щадят време и усилия за да съчиняват какво ли не и да го излагат по разни интернет форум - просто защото това им идва "отвътре" и не им дава мира докато не го споделят? Как стоят нещата при тях по този въпрос? Тъй като и аз самият се числя към тази многобройна група, ще се опитам да поразсъждавам на глас по темата.

Ако бог върне поне ден или дори час,
бих ти казал всичко, затаило се в мен,
най-близък и най-верен, татко мой роден.
Помня детството, ръката ти, топлината и,
как се държах за нея и беше толкова светло.
Вдигаше ме високо в небето на раменете си
и целият свят ми се струваше приказен.
Нищо не се сетих да ти кажа в онези години,
нещо ми пречеше – глупост, дявол знае какво.

В купето за Берлин бяхме само двама: изтупаната лелка до прозореца и аз, който придремвах на меките седалки 1-ва класа, платени великодушно от службата преводи, където заработвах някоя и друга източна марка. Влакът вече беше потеглил, когато той се намъкна вътре. Имаше вид на началник средна ръка, около 40-те, облечен доста елегантно за гедерманец. Освен необичайно светлото сако, носеше в ръка черно палто от лицева кожа и плоско куфарче в същия цвят. Пътникът поздрави, хвърли палтото и куфарчето си върху мрежата и се разположи срещу мене, след което огледа обстановката.
      

Притихнала съм някак уморена... отлюспват се дух сила гордостта...
а суетата вехне осланена . Пресели се в прокъсани платна.
Подскача корабът по гънките ...а фарът не премигва ....тъмнина.
Водата е отмила стъпките... но все приижда приливът... вълна подир вълна.

XXXVI

Ел не се чувстваше особено комфортно в тялото на Радея, но се опитваше да свикне. Никой не знаеше колко време ще отнеме изпълнението на плана им, затова трябваше да овладее огнената си същност и да се приспособи към фините движения и ангелската мекота, които на моменти я изнервяха.
- Може би по-нататък ще ти стане по-лесно – успокояваше я Мираел, докато се опитваше да разбере дали не е опасно да продължат.
Бяха стигнали края на гората, но вместо да се разреди, мракът все повече се сгъстяваше.
- Винаги ли е така?- попита го шепнешком.