човек без ВЯРА

Вали безспир, нестихващо вали,
От седмица небето се изтича.
Естествен воден кръговрат? Дали!
На конспирация по-скоро ми прилича…

Музика в мрежа,
мисълта свежа,
играта дива,
визия красива.

~ по Константинос Кавафис

Дори някой и да не знае, достатъчно е да се замисли в подходящо време и на спокойствие, за да прозре, че по време на „празници“ общата ни енергия е събирана и фокусирана по подходящ начин с определени цели от някого (някои). Сумираната, насочена в определена посока сила на мислите ни извиква към битие какво ли не. Или поне би могла… Въпросът е да можеш да зададеш „посоката“ и всички останали, или поне едно голямо болшинство, да я следват.

Мама дойде в квартирата
и докато държеше с два пръста
някакви бикини
каза:

Гневен съм, бесен съм даже
Дразнят ме много, много неща
На всяка крачка срещам идиоти
и питам се на къде върви света?
Ядосва ме какво става в страната
Притеснявам се за града....

И в приказките
звезди има,
и сребърни гори,

От няколко дни Гергана не бе виждала Гела, старицата от долния етаж. Дребната възрастна жена с бяла като пух коса бе весела и подвижна като врабче. Усмихваше се и изглеждаше пълна с енергия. За разлика от другите, живеещи във входа, винаги поздравяваше и не се цупеше, ако не ѝ отсъпят място в автобуса или магазина.
Един петък шоколадовата красавица се качваше по стълбите (асансьорът отново бе заседнал между два етажа) и я видя да стои на вратата на своя апартамент.

Ако Рим гори,

(по действителен случай)

Бездомен мъж

Впряг вълшебен
раздира небесата,
пътуваш бързо,
бавно на мига
се наслаждаващ.

За малки убийства се моля.
Омръзна ми все да съм лош.
Завистника в себе си коля
на съвестта с острия нож.

Дъжд октомврийски

И в последните си дни
ний все пак не сме сами
а събрани сме във ято
Братя в братството крилато
И готови сме за път
Този път, този път
ний готови сме за път