А какво е положението с Писачите? Няма ли някой "умник" да се сети и за нас и да драсне два реда?

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Празното се надува
и се хвали:
– Аз царувам в тази къща;

Всяка нощ, обичайно, се събуждам към два
и лежа в тъмнината, а в главата блуждаят
полусънища странни. Полумисли едва
се оформят и смътно из ума ми витаят.

Днес купих хапове
за главоболие. Без рецепта.

Улисани във времето,
в ежедневието забързани,
да стигнем,

Един старец скучал, скучал и за да не се побърка от скука си намерил хоби. Започнал да шие дрехи.

(Обединена социологическа прогноза на агенциите „Бухал с кариес“, „Чаршия за джуфки“, „Омега калъч“, „Килнат бент“ и „Свински тръс“ (бивша „Галоп“). Изследването няма нищо общо с Перуника Майска, която идея си няма как е попаднало в нейния профил.)

Проучването е извършено сред пишещите и четящите български граждани и селяни в грамотна възраст по метода едно към гьотере при средна претеглена стойност три килограма и половина (плюс-минус двеста грама).

Дъждът няма жал, завеса водна...
включваш всички светлини и спираш...
Мълнии прорязват планината,
къде е небето, къде е земята...

Света кокича

С очите на душата си
рисувам аз,
дълбоки страхове,
които ме терзаят.

/сатира/

Казват че живота бил като река
влачеща водите си на някъде...
към неизвестността...

Какво означава да си почтен? Мнозина от нас не могат да дадат определение на този термин. Не могат да го определят, защото за тях не съществува опозитът му, който аз дори не мога да назова.

И в радост, и в тъга
неканена болката пристига,
винаги в момент неподходящ,
защо ли изобщо я има.

Незнайно от къде и как появилите се над ново освободена България буреносни облаци изведнъж се разкъсаха и като из ведро се изля пороен златен дъжд. Реки и бурни потоци от благородния метал потекоха по спечената от суша родна земя. По градовете, по селата и паланките, по улиците и площадите, навсякъде, навсякъде до където стига погледа на човек, всичко пожълтя и заблестя ослепително....