Спомени...
Мислите връщат се назад.
Вече гледан сериал.
В някои епизоди
умиление у теб оживява,

За по-нередовните ни Читатели, ще припомним, че оставихме нашия "Случаен посетител" да се размотава по коридора на Първия етаж и да чете табелките по вратите.

Работейки,

От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Изблиците ѝ на агресия имаха причина, но как можеше да го обясни на Гергана? Най-скъпите му хора щяха да разкъсат душата му; ако между шоколадовата нимфа и любимата се появеше омраза, щеше да умре.
Юлия не звънеше. Това го караше да ревнува и страда. Богаташката, която висеше с часове на бара, започваше да го дразни с овчето си обожание.

Красива, сексапилна,
смолисто черна,
разпусната коса,
очи пъстри,
усмихната уста.

Четиво за възрастни лъвове и нежни горски цветя

(Посвещава се на жертвите от "Домовете на ужасите")

/тристишие/

Част втора
Slimseagull
Мансарда Кубрик. Докторската къща. Старият Созопол. Разбунтуваното море бие дантелената пяна на вълните си в скалите от застинала вулканична лава под Северната порта на средновековния град.

Пак тегне на делника скуката,

колчем е човек

Вятърът изневиделица се спусна, завъртя се на пета и открехна бялата врата на утрото. С шумолящи пръсти погали младата зеленина и дръпна с нетърпение тънкото перде на пролетта, за да може денят да види каква ще бъде изненадата за него днес.

Като безмълвни горски духове
зазидани в стената на мълчанието
отиваме си вече от света

След като Цезар
Клеопатра победил,
част от своите войници
в Немозос заселил.

А в автобуса на мечтите
за злобата и завистта
седалки няма.

свѝше си се