Стрък - пролетна музика.
Любовен валс -
тревата танцува.
В изкушение -
цвете цъфнало.

Сребърни мъгли в Ейре,
приятел.
-В Дъблин пак вали.

Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.

Щом ще бъдеш в първи клас,
да броим. Започвам аз:

Носорогът сам живее.
А отсреща му се смеят

Остани още миг да изпием ликьора.
О....как мирише на дом...на уют и на бора..
около който тичахме луди до изнемога.
А помниш ли.. помниш ли двора
ей...там ме целуна шепнейки Лора.

Миналото си познаваме,
знаем от къде и кои сме.
Това трябва сили да ни дава,
самочувствие, самоуважение.

Какво ни прави българи? За всеки отговорът е различен, но за повечето от нас фолклорът е неизменна част от националната ни идентичност. Народните ни песени и танци са залегнали дълбоко в това как се възприемаме и какви ценности изповядваме.

След краткото Отклонение, ето ни отново при Основната тема:
"Старчески Дом №3" и неговите "Безсмъртни Обитатели".
След Рок концерта, нека видим как стоят нещата с Изобразителното изкуство. Техният представител в Дома бе художничката Фрида, както всички я наричаха с любов. А тази любов бе напълно заслужена, както ще се убедите сами.

... за никого, говорещ добре,

Ако оприличите разказа ми с онзи прекрасен арменски роман, ще сте прави, но не ме упреквайте – първо, защото ми е много любим и после – случайно стана.

Свърши се. Погребението е в неделя.

в

Аз съм прост(о) човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито изкукал "глупец"

Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят, знаеха, че утре ще отидат до поликлиниката, а после ще вземат кученцата. Трябваше да огледат и няколко имота, подходящи за Център за работа с деца. Отново само работа можеше да ги спаси от мъката.
И двамата спаха неспокойно. Обръщаха се, събуждаха се, а мисли като светкавици не им даваха мира. Алекс се измъчваше от съдбата на Мухарем.

Вижте!
Там, край София,

обичта