in memoriam scriptum

Какво си ти за мен- слънчев ден или бурята във сърцето ми родена?
Нима не съм предвидил точно твоя ден, нима не съм събудил, ветровете ти горещи?

Най-после Сашо имаше черния анцуг с трите бели канта.
Дори не се погледна в огледалото – знаеше, че няма начин

сърцекрадла и
сърцекрадец - в Свещ?на

В една Балканска страна народа е родолюбив и изключително патриотично настроен (по своему).

2028 г. Офис на изкуствения интелект. Електронно брачно бюро. Мрамор, стъкло, приглушена светлина, чистота, климатици. Нежна музика. Компютърна програмистка в бяла престилка седи на конзолата. Тя е с лошо боядисана червена коса, грозна татуировка и има уморени и зли очи. Напрегната е. Кратка пауза. Чува се приглушен шум зад вратата, но никой не влиза.

Смелост тук е да си истински

.. а отгоре в небето назрели звезди,
като гроздове цели. Вселени.
Милиарди летящи човешки души
са се втренчили ласкаво в мене.

Денят се вълнува,
стремително пътува,
сложни казуси решава.

Ех, години отлетели -
в пустота е моят зов...
Сред цветята полудели
цялата си от любов!

зима - бездрешни

Група старци в един хоспис лежейки на смъртните си одъри и за да убиват времето си се поздравявали и честитяли рожденните дни с обичайните пожелания за здраве ,щастие и дълъг живот.

Ще Ви разкажа за Каваците. Това лято стават двадесет и пет години, откакто открих това чудно място. Тогава в Америка нашите футболисти вдигаха победоносно ръцете си нагоре, а ние с Хари, моя приятел и партньор в бизнеса, се протягахме върху гладката и топла пясъчна ивица на залива, дълга километър и половина. Когато за пръв път отидох в комплекса „ Смокините”, бях удивен от вътрешния двор, миришещ на здравец, от цветните алеи отпред на хотела и от подлеза, който водеше през шосето до пътеката с базалтови плочи, отиваща чак до брега. Предишните дни бях стоварил цял камион хартия на една търговска банка и затова с жена ми и сина ми смело изкарахме две безгрижни седмици. Вечер или пиехме бира „ Кайзер” в стаята на Хари, гледайки победите на футболистите ни, или се разхождахме из Стария град, често отивайки пеша по шосето през баира и после надолу пред погледа ни се ширеха вълните на Харманите и залязващото слънце ни заслепяваше с червения си кървав блясък. Сега този изглед е безвъзвратно потънал в безличния бетон и само споменът може да го върне….

Край огъня, догарящ тази вечер,
не се намери място да поседнеш –
от пътници, от странници, предтечи,
прочели само вчерашния вестник.

Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония

Всички изгубени лета
и всички изгубени зими
в бялата пещера на самотата
ще полея с мед и барут,