~ по Уолт Уитман

Защо не съм съвършен ?
Достоен за поети, писатели и скулптори.

светулка свети
със студена светлина

Когато градът още беше село, никой не го наричаше нито град, нито село. Наричаха го „там“. И „там“ винаги беше малко по-далеч, отколкото трябва, дори когато стоиш в центъра му.
Къщите тогава бяха ниски, но сенките им бяха високи. Понякога сенките се събираха сами на площада, без къщите да са ги пускали. Старците казваха, че това е „времето, което си сменя обувките“.

Тръгвам си от това мрачно, зло време
след като изиграх и последната роля

Усещам познатия мирис на лято,
когато луната наднича среднощно.
И странно как всяко едно възприятие
изостря се в мрака, от чувства предхождано.

Зачева вечерта.
Чашата е празна,
но космодрум не е –

Летят...
на юг мислите летят,
на вълните на гребена сърфират.

стихът -
сърце туптящо

стихът -

Тръгнал щурчо за вода
и си свиркал ей така,
но отсреща сякаш, че
чул той плачещо гласче.

Понякога добре е да си тръгнеш...
След себе си вратата тихо притвори!
Когато няма кой за сбогом да прегърнеш
"било какво било" - махни с ръка и забрави!

Живея в свят. Измислен свят - като всеки друг. Нямам очи, но виждам. Тъмнината. Безкрайна, черна, всеобхватна. Нямам уши, но чувам. Тишината. Напрегната, тръпнеща, пулсираща.

Пролет. Изгрява слънцето на хоризонта. Събужда се денят и тръгва сред аромати на цветя и пръска светлина над планината. Гори небето в огнени отблясъци, в една омая неочаквана и непозната, в която преоткривам себе си и своя свят красив и съвършено млад и съвършено нов.
Виж слънцето, то носи в дланите си топлина, надежда, вяра и любов – разлива ги най-щедро в лицето на прохождащия ден. То крачи с тебе през тревите и се усмихва на света.

Гостуват в юни липовите дъждове
- и този май остави зяпната вратата

I fear women, but can"t live without one.
I fear homosexuals, but kiss a man.

XXXXI

Знаеше, че няма обратен път назад, но докато отваряше очи, Ел не спираше да се моли, това, от което най-много се боеше, някак да ѝ се размине.
- Свършихме си работата, нали шефе? – раболепнечеше пред някого Горилата – не ни ли се полага нещичко по-така в замяна?
- Омитайте се и двамата!
Гласът накара Ел да изтръпне, а ледената ръка сви сърцето ѝ.