Дошло е времето братя сегашната,
деспотско – тиранска система,
да заменим с демократска република.
Близко е времето вече –
българинът не ще бъде роб, а свободен.

Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония

От всичките лилави въздишки,
бледи асонанси и алитерация
в тавана на нощта

Остарях,май съвсем остарях.
Макар, че на себе си само признавам.
Ех!Млада бях и като клада пламтях...

Бог ли грешка направи, когато боклука е мятал
и забравил е тежкия райски портал да заключи?
Като птици ранени, държани във клетка от злато,
свободата на глътки изпихме – от звездния ручей.

по своему е

Чувайки името "Мунчо", Авторът не можа да се въздържи да не направи малко Отклонение от темата на романа. Отклонение посветено на родния му град който той бе напуснал толкова, толкова отдавна, но все още съхраняваше у себе си топли и малко сантиментални чувства за него.

„Той искаше само...
Да види българско свободно...”

Днес намерих го случайно
и прочетох го отново -
старото писмо незнайно
как стоеше като ново.

Вървя по улицата на връщане от работа и блея. Графит на отсрещната стена ме връща в реалността – „Долу Хелоуин, имаме си кукери”. Подминавам без да обръщам внимание.

/диптих/

Спи луната, покоят трепти –
моят път през морето извива.
Тлее здрачът в прощалния стих –
щом боли – значи още съм жива.

Нe ми беше никак трудно
красотата да съзря.
И по тялото ти чудно
чувствен пламък се изля...

Празна стая,
в ъгъла мига елхата,
шлагер стар пее,
романтика лее.

Една сряда Гергана се престраши и звънна на адвокат Петрова.
-Заповядайте – любезно я покани юристката. – Чакам ви в офиса.
Седяха една срещу друга. Гергана беше спокойна. Адвокатката се чудеше откъде да започне. Имаше доказателствата, че девойката е дъщерята на сестра ѝ. Но как да ѝ го каже. И как да скрие кой е баща ѝ и защо при леля адвокат се бе оказала в детски дом.
-Поканих ви, защото знам коя е вашата майка – започна направо юристката.
-Нима? – опита се да бъде спокойна Гергана, но сърцето ѝ се разтуптя.

Целувала жабоци от сърце
в надежда някой в принц да се преметне,