алена розо -

Той броди, броди, броди сам
накъдето му видят очите

А снощи беше скоро сякаш...
А днес е бяло като в сън,
отново искаш ти да мяташ
с децата снежни топки вън.

Алекс гледаше как Юлия оставя пакетите под елхата и се извинява на Гергана като в забавен каданс. Чуваше сърцето си и си заповядваше да бъде спокоен, а не можеше. Виждаше я тук, но не знаеше къде ще е утре. Дали само минава, колко ще остане? Какво бе станало с турнето в Париж? Много въпроси и предчувствие, че радостта ще бъде кратка, го караха да трепери въпреки топлината в стаята. Попиваше смеха на цигуларката и усещаше жажда, каквато изпитват само влюбените. Гергана преглъщаше учестено. Губеше битката! Алекс не я обичаше като жена. Но как искаше зеленоокият да е щастлив!

"Планината на Шарл."
В Монако, върха на планината,
там е раят на казината.

Текстът е част от глава от книгите [1], [5] и [9]. Темата за правилата в историята е продължена в останалите книги [1-12].

Глава 5. Правилата на американската история.

5.1. Нейните войни.

Правилата, отнасящи се до американската история, са сравнително лесни за разбиране.

Пожълтя от слънчогледи
в родните поля
вчера влюбени в "братушки"
те "yesman"-и са сега

(акростих) На М.
Не ме забравяй в този или онзи свят
И спомняй си за мойто чисто име,
Кога цъвти в градината и моя цвят.

Стефан Лиежар в своята творба,
нарекъл брега "Лазурен".
Днес литературното понятие,
най - желано е райско кътче.
Ница е столицата,
на таз лазурна "Ривиера".

Не зная колко надалече
отива моят жизнен път,
но чувствам аз - преваля вече
в средата му почти ръбът.

Последният залез на гаснещото лято
бавно догоря преди десетки години.
Тогава, послушен като обучено куче,
чувах гласа ти и хуквах бързо към теб.
Гледах те предано през прозореца.
Давах си сметка, че сам те измислих,
но не ми стигаха сили да го призная.

Глава 1
-Не мога да повярвам! – възкликна Ан и разтвори с ръце завесата от перли, която отделяше сепарето от останалите.

Тайник на коня в седлото,
заедно с архива пришито,
тъй оцеляло тефтерчето.

Хлебарите на Господ са заети
да месят дъхав хляб – по цели нощи.
За тях не пише стихове поетът,
труда им философите не пощят.