насилието

На това е осъден – жонглира с дъха на живота
и с години се рови в казана без капка късмет.
Примири се, че къшеят хляб е заветната кота
и го брани – от уличен пес да не бъде отнет.

Както ходех забързан, изведнъж сред паважа
малък блясък се мярна, сякаш идва да каже:
"Погледни ме, почакай, поспри се за малко!
Може би ще отминеш, а за мен ще е жалко!"

Една скала над морския бряг,
като "един дом", превърната в рай.
Паркинги в скалата издълбани,
хотели от нея изникнали.

В издраскана кутийка от кибрит,
останала от непонятна ера,
намерих да лежи – в памук повит,
отронен пух от гълъб лековерен.

Благодаря Ви за скъпия хляб,
за мъчния ни делник прогнил...
Че не оставихте нищичко свято
и за делата, които прикривате.

Кой каквото ще да ми говори
и със думи страшни да ме бори,
и пред него аз ще се изправя:
истината няма да забравя!

Всяко живо е отзвук от ехо

Понесеният от вятър аромат
достигна и до моята веранда.
Къде по шарения свят
е тази малка кафеварна,

Не пренесох скъпоценностите на мама,

Някога се во̀зих на файтона

Заслушан в дружното похъркване
от хор(а) на "Заспалите" (граждански позиции)
един самотен ален мак (червен)
сред пожълтелите поля от слънчогледи
Ви пожелава лек и плодотворен ден
в пишуркането на "душевни" драми и проблеми
защото те са тооолкоз важни и големи
че заслужват мнооожеството ви поеми....

През прозореца блести дъждът
и проблясва сякаш мрачината,
спомени се плискат и жужат -
непотребен присмех на съдбата.

Човешкото сътворение,
дълго, дълго е съчинение.
С дух, с много любов,
изписвано е изречение,
след изречение.

…влюбих се в жена –
гърбава, пъпчива и зла.
Плоска като дъска.
Зла.