Професор Е., изкуствовед, седеше на бюрото си в кабинета. Беше още 6 часа. По това време „Голямата ябълка“ (ах, този Ню Йорк!) още спеше. Тишина, спокойствие, само настолната лампа свети.

Телефонът звъни. Не мога да го вдигна. Не умея. Вече съм на осемдесет и пет години, животът ми се ограничава до ъгловото легло във всекидневната. От много време жена ми ме къпе. Казва, че мога и сам, но настоява да участва в процеса.

Новият ден започна с посещението на жена. Красива. Както винаги, детективът беше любезен, готов да изслуша клиента си.

М*артенички
червени и белички
мартенички за здраве и късмет,
българите само носят на този свет.

Аз облака смръщен помолих да слезе –
да хвърли в боклука сакото дъждовно.
Изящна брезичката с мраморен глезен,
разпусна коси над смирената локва.

С копривена рокля,

Всичко отлита превърнато в спомен.
Живее по дълго ако е сложен
там в ляво. Все мига някаква лампичка
свети изплува детството в рокличка.

Вярвам, че от всяка капка дъжд,
която пада над сухата земя
цветя отново ще разцъфнат.
Вярвам, че дори в най-тъмна нощ
свещица малка ще ни свети.
Вярвам, че за всеки, изгубил пътя,
ще дойде някой и ще го поведе

Ще отбележим някои удивителни съвпадения, най-вече астрологически, свързани с неотдавнашни крупни публични секс-скандали. Ще започнем с американския филмов продуцент Харви Уайнстийн (род. 19.03.1952), обвинен в печата в множество случаи на сексуално насилие, за което е осъден и в момента е в затвора. Следват подобни обвинения и срещу други известни личности, което наричат «Ефекта Уайнстийн».

Като струйчица мляко се сипва
светлината над грешния свят.
Есента е сезон за молитва –
и на обич, и прошка богат.

Разсънвам се щом слънцето ме буди
и къдравите си коси разплиска,
обичам те, денят ще бъде чуден,
щастлив и непринуден, както искам.

утрин ранна, стягаш багажа,
как да хапваш
в състояние полусънно,
само кафе ти стига.
Пътя те поема , към нови
историографии те води.

Пада мрак над града
и е време за сън,
ала нейде не много далече

още детска игра
се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече

Глава 2
Слънцето блестеше ярко на небосвода този следобед, когато прекосих алеята с детски

Ще бъде провъзгласен света
в тъмнина и поколения болка.
Уолт Уитман

Той носеше тежкия си кръст към Голгота.
Всемогъщият, ала и човек от плът и от кръв.
Тя се стичаше по бледото лице безкръвно.
Яростно, безмилостно го блъскаше тълпата.
Той, за последно човек, мълком прощаваше.
Вдигна поглед към тълпата озверели, попита: