Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ранната утрин на Новата година още нямаше минувачи по улиците, но се усещаше надежда за по-добър живот във въздуха.
Слезе от автобуса премръзнал. Мина покрай площада, където от снощната фиеста се търкаляха бутилки, хартии, опаковки от чипсове и вафли. Служителите по чистота щяха да имат доста работа.

Когато цъфнат теменугите
и нейде самолет реве

Желая,
облаче,

Не съм си задавала досега въпроса коя от всички употребявани от мен думи е най-значеща, т.е. побира в себе си най-дълбок смисъл. Мисля, че много трудно бих направила подобна квалификация. Светлина, въздух, мир, семейство, обич, споделяне, грижа, отдаденост, приятелство …. Пропуснах една много важна дума за мен, означаваща доброволна обвързаност – „доверие“. Животът е хубав и смислен, когато е споделен с другите: близки, приятели, колеги, познати и непознати реални или виртуални съмишленици и събеседници.
Как аз осъзнавам и преживявам доверието като отношение към другия? Да възнаградя някого с доверието си, това е проява на убедеността ми, че този човек никога няма да ме нарани. Доверието е безпрекословна вяра в искреността, честността, коректността, лоялността и добронамереността на ближния. Колцина са хората, на които имам пълно доверие? Не са много, но не са и малко. И именно те, моите близки и приятели, за които знам, че ме ценят и имат фин усет за моите духовни ценности и лични морално-етични граници, правят съществуването ми смислено и радостно. Разбира се, не бива да искаме от другите онова, което ние самите не можем да им засвидетелстваме.

Тя посреща гостите на прага
с хляб – от нея месен – и със сол.
Над сукмана пафтите си слага
и застила с черги пода гол.

В деня, в който честваме свободата,
непростимо е, че не сме свободни.

Прости!
Изгубих стъпките ти, Лято,
във преспите
на Снежната кралица -
в окото ми
блести едно предателство,
заточило на юг
сърцето - птица,

Родино моя, продават те
харвардски мекерета,
джендъри от Вашингтон,
от Брюксел и Париж.
Разреждат братска кръв
от близо и далече –
за да не би да заговори.
Където Патриарх Евтимий
е станал просто „попа”.

Събудих се от слънцето, което озаряваше стаята ми. Не помнех никога сънищата си и това също не ми се струваше нормално

В последното издание на Панорама гостуваха създателите на сдружение "Българска история". Основната тема, която обсъждаха с водещия Бойко Василев беше дали българският национален празник трябва да е трети март на фона на русофилските и русофобските настроения в страната. След предаването си зададох въпроса - коя за мен е датата, която позволява на целия български народ - мъже, жени, деца, малцинства - да празнува заедно?

3ти* март! Българио мила!
Страна измъчена!
Дни велики преживяла
и дни на падение.
Земята си, педя всяка
със жертви свидни отвоювала!

Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония

На прозореца се звъни.

Какво ли да правя с вас? Тези спомени ме разкъсват
объркват паметта ми ...за малко да ме довършат.
Ръката ми още гори от твоето ръкостискане.
Един проникновен поглед...едно мигновенно докосване....

Пролет мила, лекокрила,

Наскоро в есето си "Притури са Дельо Хайдутин" разсъждавах какво значи да си българин. Тази седмица ми се случи нещо, което допълни разсъжденията ми по този въпрос.

Вървя по тези познати улици и всеки камък под краката ми сякаш пулсира в ритъма на моето сърце.