Живеем - заядливи и забравени -
все повече потъваме във миналото.

В първата част на серия 20 "Реквием за ...." стана дума за за едим отиващ си от този свят вестник. При това не кой да е вестник, а именно нашият любим - "Старческо дело". Жестоката и безмилостна ръка на "Имотната мафия" вече почти му е видяла "сметката", но слава Богу - Не съвсем (Той още диша, макар и със затруднение, хванат здраво за гушата). Остават му още броени дни живот, които Автора не смята да остави неуползотворени........

(Басня)

Маймуната на капитана е пакост без покой,
с табели шах играе, тя- ос на космос свой.
Замазва надпис важен, така, от проклетия,
в компаса пъха болт- настава олелия.

Тъга ли те налегне,
чувството бунтарско
ли изчезне,
струната нежна
вече я няма,
това си е
беда голяма.

- Коооой сложи магданоз на шкембетооо..шкембетоооо...шкембетоооо.. - гръмва и отеква страховитият глас на Шефф Ангелоффф.
Чуват се звън от счупване на стреснати чинии, изпуснати тигани, капаци и сподавени писъчета.

Като дете ходех при служебните зъболекари на родителите ми и при роднини в провинцията. Резултатът - мъртъв зъб в десети клас, десет пломби до завършване на гимназия.

Има една интересна страна някъде на Балканите. Мноого, мноого интересна страна е.
"Вервайте ми"!, както казваше "Негово Величество", дребният мошеник ......

Слънцето се е разляло,
пролетна е оранжада,
всичко в розово и бяло,
цъфнал е, щастлив и млад е,

За кратко си до мене
и в чувствата гориш...
Мигът е наше време -
над облаци летиш...

Но да се върнем при клетата Кераца и нейните проблеми. Оставихме я умислена на пейката пред къщурката, която скоро трябваше да напусне.

Сутрин, чаша вода,
от сън те събужда,
сетивата възбужда,
нов ден се ражда.
Светлина.

Сутрин. Пешеходци са заели позиция нисък старт и се молят Богу горещо да успеят да пресекат булеварда, без от тях да остане мокро петно на асфалта. Групичка съграждани работят усилено над две пакетчета слънчогледови семки в опит да преизпълнят плана за деня. Таксиметрови шофьори четат вестници в колите си. Абе, делник един вид.

Един романс звучи от двама-
две думи само и любов голяма!
Ти, кратък стих от вечни рими
душите наши, докосни ги...

животът война
е - която печели

Живея като куче, вързано на верига:
скачам, додето ми позволява синджира.