Вкусът на преживяното
не се повтаря –

Мама е крехка и малка, и тънка,
мама не може да ходи навънка.
Мама лежи и не може да диша.
За моята майка за първи път пиша.

И така Атора и Вие - най-търпеливите читатели, успяхме заедно, с общи усилия, стискайки зъби да долазим до края на това Четиво...Българи!.....Юнаци!.... Браво!..... А сега накъде?

Умът често „репетира“ моменти чрез сънища.

Чух, че 90-те са си тръгнали
и от залисаното пладне на живота,
в който изчезнах като притъмнял смях,

На юг в Пирина,
между ридове високи,
топла вода минерална блика.
С кеф басейна кръстосваш,
морно тяло в джакузито разпускаш.

Под клони, през които
разперва слънцето ветрило,

Светът, който не познавахме вчера,
се руши под краката ни!

Вероятно и мнозина други като мен по пълнолуние трудно заспиват. Не съм веща в астрономическите науки, но предполагам по-интензивно излъчената светлина възпира отделянето на мелатонин – хормона на съня. Преди десетина дни имахме възможност да наблюдаваме суперлуна в нощното небе. Мнозина от нас я снимаха и споделиха тайнственото сияние на бременната Месечина в социалните мрежи. Уголеменият лунен диск ме е впечатлявал още през летата на детството ми. Тогава пътешествието на оранжевата пита из царството на звездите предизвикваше потискащи чувства в крехката ми душица. По-късно, когато понаучих в училище достатъчно факти за света и за живота на хората, мисълта, че тази луна са я наблюдавали милиони хора преди мен, които вече не са сред живите, беше повод да преживявам дълбока тъга и отчаяние.

грях

В част първа Ученият установи с огромно учудване (но не и съжаление), че след пет години упорита научна работа всички доказани от него т.нар. Фактори допринасящи за "Вечна младост и Безамъртие" са всъщност "Здравни съвети и препоръки" известни на Човечеството от векове. Или както се казва - "Нищо ново под слънцето". И така НФО ("Новото Фундаментално Откритие") което се бе надявал да подари на това неблагодарно Човечество просто не съществуваше. А щом нещо не съществува, то няма и как да бъде подарено някому. Sorry Човечество!

Басня

поезията с пролетта дохожда

П.Р.Славейков „Пословици”

На терасата е тъжно...
С теб болезнено мълчим.
В скука ми душата зъзне -
тъй мечтите ще проспим!