Княгиня Калина
тържествено мина.
Щастлива, засмяна,
изрядно пияна.

Беше грозен, много грозен, но не чак толкова, колкото завистлив. Завиждаше дори на жените, че са жени. Имаше и голямо самочувствие, имаше се за талант. Намираха се хора около него да му правят комплименти и той се връзваше, вярваше. Зад гърба му се смееха. И то си беше за смях.

Вя крилата пеперуда. Боже....колко беше луда!
С ярки багри над житата си развяваше полата.
Вейкаше се без компас лъчезарна все в екстаз.
Пролет лято есен зима тъй животецът премина
сред тузари бира ром ...скъпи яхти и шансон.

Вървели си Мъжът и Неволята, броели
точките по плочките и срещнали Работата.

Помним, нашата княгиня,
преди време как премина
с доста колеблива стъпка
пред гвардейския оркестър.

не искам да свършва денят
нито пък нов да пристига
не съм господар на съня
отворих последната книга

Буйна пролетна река
разсича го на две,
големият брат му ръка подава,
под сянката на планината,
той здраво на
краката си стои.

Вчера темата подхванах,
но да мисля не престанах.
Тя ума ми занимава
и натрапчива май става.

Обичаше всяка вечер след работа да излезе но терасата и да надуе тромпета. Винаги започваше с „Тишина“, любимата му мелодия за тромпет. Обичаше в притихващото село, в падащата над него тишина, да отекнат протяжните звуци на тромпета. Докато мелодията заливаше света наоколо с мекия си глас, светът напротив, заслушан в свирнята, се опитваше да влезе в нея, да се събере във фунията на инструмента. От ъгъла изскочи съседът,

Аз искам да се помня все така!
Какъвто бях във младите години.

Днес, не знам защо реших,
нашата страна на влак,
водена от машинист,
взех, че я оприличих.

Аз съм крясъка
на осиротела лястовица,
викаща безнадеждно
родителя си...

Билка риган си забучих зад ошето ....Еньовден!
Слънце пъстро и ухае на цветя трева и с мен
цялото поле танцува.... лайкучки невен равнец
шипката позеленяла спука се от ревност днес.

Брегове, брегове,
да преплувам край
буйни ледове.
Мост над реката.

Посвещение
На Огнян.
На момчето, което ме научи, че различен не означава по-малко.
На момчето, което превърна сълзите в усмивки, самотата в приятелство, а водата в огън.
ДА ЗАПАЛИШ ВОДАТА