Дъждовно е. Като молитва
са капките, които ронят
красиви думи и изпитвам
любов и радост, като с броня

Пъстроцветни пеперуди
пърхат с шарени крилца
и се носят като луди
из ефирни небеса

Вратата е залостена... За Бога!
Кой е направил тази поразия?
Не мога да остана тук... Не мога!
Как ще се справя с тази чудесия?

Подаряваме по нещичко всеки божи ден
на роднина, приятел, на съсед, на колега:
опаковани в шумяща хартия мъст и злоба
или слънчев лъч с усмивка блага и топла.

Свърши бавното време.
Забавното...
не бързаш за никъде,
попаднал в него,
просто се забавляваш...
Дори от нищото.
Фотоапарат през рамото,
искри в очите,
наслаждаваш се на всичкото.

Щуро лято. И в него уморената душа пак ще нощува върху коравата слама на делника. Звездите пак ще пишат над нея нежните думи на своите блянове в необяснима космична поема. Прехласнатите от възторг щурци за нея ли ще изпълняват „Лунната соната“?! И хубавото е, че песента им си остава неизменно свежа, не се износва никога от прекомерна употреба.

Колко ли вериги
планински минахме...
Стара планина, Апенините,
Алпите, Пиринейте...
Всяка със своя ландшафт,
всяка със своя красота,

Наблизо паднала мълния разтресе чашите. Гръмотевицата беше силна по звук и с ярка светлина в тъмното. Седящите в „При бай Гошо“ (Така ли се казва, или е глупава тавтология? Не знам. Прилича малко на „в анфас“. Но все пак „в „При бай Гошо“ е по- правилно от „в анфас“, защото „При бай Гошо“ е името на заведението и това е единствения начин да кажеш, че си вътре.

Животът,
фокусникът стар,
с рутинната си ловкост
какво ли от ръкавите си

Когато някой вярва в свойте сили
не му е нужен ни успеха
ни "Ох" и "Ах"-кащите възклицания
са неговата радост и утеха

Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония

Обичам
летищните писти и терминали,
облизани от шума
на новодошлите туристи.

Не ме вини, любов, че пак мълча,
че в ъгъла на стаята се свивам.
Ти си зидарят, аз съм само пръст и прах,
която бавно под дъжда се стича и измива.

Защо те подлютих,
защо със чесън те подправих?
Защо дъха си змейски
аз направих?

Нечакана дойде при мен
онази снимка - жълта, стара,
която във отминал ден
е запечатала на гара

Вълшебна борова гора,
в клоните птиче скрито,
виртуозно трели извива,
кралски уют,
приказка в днешни времена.