Бисмилляхани рахани рахиим – изпя мюезинът в татарпазарджишката джамия.
Правоверните се поклониха до килима и отговориха задружно: Амиин.


С това приключи сутрешната молитва, сабах намази. Мустафа Ибрахим, синът на татар-пазарджишкия каймакам, пръв изскочи от джамията, излезе на пътя и се затича към къщи без да изчака баща си.

Край мен преминават щастливите –
боязливо поглеждам към тях.
Вървят и не ме забелязват –
така съм им чужд и далечен
с очи от тъга угасени.

ВЕЛИКДЕН наближава

Животът в родното ми село,
за мен е разбираем –
тих, без блясък
и съвсем обикновен.
Като храната тук е прост –

Ще бъда тих, ще се смаля и
чувствата си ще подтисна.
Светът не е готов за тях

Сърцето прелива в мъка любовна,
като буйни снежни води.
В пролет гальовна, чувства в рими реди.

колчем са войн? -,

Изведнъж се събудих есенно тленна
един непрочетен незначителен стих
ленена дреха полуизбеляла
грубо натъпкана в някакъв плик.

Дъжд заваля –
пролетен, тих,
познат, непознат.
Пак са капките същите –

От все сърце
за моето момче...

Актьорът е на Хамлет всеотдаден,
накарва зрителя да се присвива,
притиснат от въпроса безпощаден
дали да бива или да не бива.

Защо ли вечерта е толкова разговорчива? Дочувам думите ѝ към дърветата, които търпеливо слушат – така както само те умеят. Какво ли друго им остава – преживели превратностите на деня си са изморени и не им се спори с нея. Кимат лекичко, разбиращо с разлистените вече клони. По-скоро се вълнуват те от нарисуваната картина на преминаващите над тях облаци. В тях сякаш виждат проекции на моите далечни мисли за

Какво

Като момиче подмладена е Марта.
Чевръсто подскача по рокля без палто.
Усмихва се леко изпод мустак.
Не ме предизвиквай...какъв съм инат!

На Земята живеят безброй организми, всеки от които е уникален. Хората, като първите същества, които имат съзнанието да обхванат мащаба на тази вселена, често обичат да се сравняват или асоциират с части от заобикалящия ги свят.