Орел » Есета, пътеписи
автор: ivliter » четения: 64
07.04.2026 / 10:38 » коментари: 0 Като бобени зърна в тава са разпилени вилите по цялото зелено протежение на долината. Белият гъвкав гръбнак на пътя, змия пълзяща, се вие в нея по стръмното нагорнище в неустоим копнеж да стигне до върха. Този лъкатушещ между хълмовете път, повдигнал плещи, вярва в силите си, че ще му стигнат, тъй както аз самият вярвам в своите, че ще достигна своя връх заветен. С високо вдигната глава минава той покрай потъналите в скромните си възможности в това отношение стари дъбове, закотвени