Светлината- разлистена пролетна клонка,
почука на утрото.
Примижало, излиза то босо,
протяга се чак до облачните гнезда,
и разпилява дъх на открития.

Жегата напича през редките априлски облаци. Пак съм сгрешил с дрехите. Вчера валеше и подгизнах. Днес навлякох дъждобрана и сега се пържа в собствен сос.
Гаден хотдог ми пресяда в гърлото и хич не съм на кеф.

ІV

Всичко си беше все същото.
Колкото и да се взираше, Рамус не можеше да види нищо по-различно от обикновено.
Разтърка очи, протегна се и се приготви да стане от леглото. Денят отново бе тук, наситен с предизвикателства и задачки, които очакват своето решение. Колкото и въпроси да бяха породили срещите от изминалата нощ, ежедневието му го очакваше и не приемаше никакви извининения…

Търкаляше бавно той тежкия камък
по стръмния склон на живота.
И стигнал заветния връх най-накрая
поспря малко дъх да поеме.

На единия бряг
слънцето изгрява,
след час
и другия огрява.

ІІІ

Нощта означаваше дълбок и здравословен сън за телата, но упорита и усилена работа за душите. Разбира се, че и през деня наставниците и ангелите-пазители се навъртаха наоколо, но малцина се намесваха в земните дела. Ала когато светлината изчезнеше зад хоризонта и всичко потънеше в тишина, небето заприличваше на оживена железопътна гара с безброй разминаващи се влакове, сфетофари, светещи табла и разписания, пристигащи пътници и нетърпеливо сновящи из нея посрещачи. После всички изчезваха нанякъде, а мястото им заемаха все нови и нови ангели и хора. И така, докато първите слънчеви лъчи не докоснеха хоризонта и обагрено в нежнорозово, небето не изпратеше обратно към земята своите гости…

Не ме гледай в очите.
Може да видиш това,

Девойки мили
просто цъфтяха.
С рой пеперуди
бяха в стомаха...

В планините на Галисия дъха ѝ там изпих,
три пъти в танц я завъртях.

Тревата се храни
от щедрия жест на земята.
Тръпка от вятър пробягва през нея,
без да се спъва
от разпилените в нея къртичини.

Защо зацикли
таз "проклета" Демокрация?
Защо е тъй разочарована
от нея цялата ни нация?

/20 априлий 1876г./
Свободата ковеше
със стоманен юмрук,
от него бомба да направи,
облечена в ямурлук,
да взриви вековний гнет.

За кратко знам ще бъда в дните ти....тъга и липса два... три дни.
Сезоните ще следват ритъма ...все сам ще си останеш ти.
Едно рамкирано подобие на заедност и на любов
и ден след ден ще избледнява дори и в златния обков.

За кратко знам ще бъда в дните ти....тъга и липса два... три дни.
Сезоните ще следват ритъма ...все сам ще си останеш ти.
Едно рамкирано подобие на заедност и на любов
и ден след ден ще избледнява дори и в златния обков.