Имаше в нашата махала един ресторант, който все си стоеше затворен. То всъщност не беше ресторант, а Ресторант – Градина. Чувал съм от баба ми, че още нейната прабаба й казвала, че си стоял все така. Минавал съм аз понякога покрай него.

Има една табела -“Затворено поради ремонт! ”.

В увиснала във въздуха протегнатата ми ръка
вместо среща с друга, закапаха сълзи на Бога.

Вода небе безкрайност... Въпросът е дали
душите ни ще тлеят в бавност...или
ще се превърнат в пръски
в молекули всеотдайност.. на обич
пръскаща като фонтан.. или всичко ще потъне

...да си жив и здрав, Богородица да ти е на помощ, само хубави неща да ти се случват и много пари да спечелиш.

когото хвалят

Със клапа в сърцето,
с инсулт в главата,
в крака, в ръката,
но със надежда
минават дните.

На вятъра докосващата ласка
ме върна в детството далечно,
когато пусках над полето
на дните пъстрото хвърчило.

„Гърди си с рози закичи"
и само притвори очи.
В ушенце аз ще ти попея
без много време да пилея.

Не спира да вали.
Но не успява
лицето си небето да измие.
И вместо с въздух
гърдите ми се пълнят с дъжд.

VІ

Рамус бързаше към къщи.
Нетърпеливите му движения, съпроводени от отнесения му поглед, биха учудили всеки, който го познаваше.
Завладян от някакво странно чувство, той, уж беше себе си, а сякаш някой друг, като в просъница, извършваше необходимите действия, докато истинското му аз, отделено от тялото, в едно различно и особено място, преповтаряше на ум снощната случка, наслаждаваше се на детайлите, опитваше се да задържи колкото се може по-дълго образи и картини…

Непрестанно пиша аз
своите психотворения.
Туй обсесия е май,
според скромното ми мнение.

Не те отми водата.
Не те проля дъжда.

Не мога, не мога да не пиша.
Все едно, … дъх да не поема,
доброволно до спра да дишам.
Май … преди още аз да се родя,
Бог за редене на думи ме е орисал.

V

- Знам, че така е най-добре – тъжно промълви Радея
Ангелът разбиращо кимна.
Тя беше взела своето решение. Щеше да се откаже от мъжа, който вълнуваше сърцето ѝ. Отново. Както някога, когато…
- И все пак, ако не си напълно сигурна, все още има време.
Сигурна беше. Но сърцето й не искаше да го приеме. Чакала беше толкова дълго, живот след живот, за да бъдат отново заедно, а сега доброволно се отказваше от него.
Мислите ѝ отлетяха далеч в девствените гори на амазонската джунгла…

Смятам, чувствам се добре
в вехтата си стара кожа.
Примирявам се с това,
друго яче и не може.