Не прося близост цинична
-близостта е в излишък.

Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.

В часа на утрото когато
от изток се излива злато,
на запад нощните тъми

В часа на утрото,
на слънчевото тържество
от идването на деня,

Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер,

Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина

Тук, където съм обикновено,
зад бронята на ребрата,
аз играя с въжето от времето

В бурканче захаросан мед на дните,
като лакома оса да се опиеш,
да се забравиш
и да напълниш съществото си

Той не обича, защото е сляп.
Той ме гледа с очи от началото.
И освен, че ме гледа е млад,
и оставам си млада за него.

Ш*ироки бавни крачки
по алеята разтягам
в мечтите - момиче със сияйни очички,
за ръка с него се в мислите разхождам.

На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае.

Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина, Светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.

И чудото след време,
когато свикнем с него,
добива делнична окраска.

Защото ми липсваш, аз хуквам.

Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо,

– Проверка започни!
– Септември?
– Тук.
– Край на лятото ?