И не детето в нас допуска грешки.
То рядко се обърква и греши.

Живот многопластов, многоцветен,
обеднен, обогатен.
Век след век, епохални периоди,
пласт върху пласт, животът се гради.

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Хладен мрак се коти.
Черна грижа се търкаля
по пътя.

Над ниви плодородни
зелени планини.

Хвалих те. И палих тежки свещи.
Хвалих те, ала душата беше празна.
Над Божията земя зееше бездната.
Водопадите шуртят като надгробна песен,

Аз вземам мярка
от Балкана –
измервам всичко
с неговия ръст.

Магията , не ни се получава.
Съгласявайки се,
да ни харесат, искаме.
Да! Ама не!

Във морето на живота
лесно се ловят шарани.
(То в морето, к’ви шарани?!
Абе, кой каквото хване)!

До мене ти рисуваш нощ
и тъмнина ти трябва,
а в мен напрегната зора от обич свети
и ти пречи.

Изпод облаци снежни,
лъчи лунни,
аромат на роза,
нежност любима доза.

Любов и Обич -

Провокирано от "Излишно писмо" на Жени Иванова

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, стъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.

Всеки човек заслужава,
хляб, подслон и топла дума,
но не всеки получава.
И какво се наблюдава?

Чаша пълна с вино,
пред огледало
изоставена,
тъжно се оглежда
с надежда,
че не е сама,
към образа си
тя поглежда.

Своя избор най-накрая
Божият ни свят направи:
- Избра следващия папа,
стария без да забрави.