... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига,
да пея над парчето черен хляб, това е то! – държавна политика,

Залезът,
като отсечен лъч,
падна зад стената на Витоша.
Мракът идва отведнъж,

Идвам при теб с една чиста риза.
Втората дадох на онзи със седемте кирливи -
по една за всеки смъртен грях. 

... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора,

В дома си нямам телевизор –
потриса ме от жълти новини.
До портата ми пътят слиза,
да пием чай – при мене се отбий.

Тъй както младостта ми си замина,
и старостта от мен ще отлети,
не знам кога? – все някоя година
и аз ще събера – смирен, пети,
през рой заблуди, страсти и химери,

Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина

Бледосинята плитка вода
говори на камъните,

- Кажи ми, кой е победител в житейските битки?

Самотникът...
има дом, топла супа,
телевизор, цигари.

... бях някога четящото дете,
нахлуло в градската библиотека,
в която вече никой не чете! –
ни Яворов, ни Гогол, ни Сенека,

Каква стана тя, всички около мене нещо откачиха – кой на йога, кой на автогенен, кой на лунуване с пости. Хайде, на фитнеса и диетите вече им свикнахме, борбата с килограмите не е нищо ново. Ама за какво човек трябва да ходи на групови медитации, например?

Навън преобладават облаци и тъмни хора.
(А днес е слънчево, около нулата.)

... и тази нощ ще помълчиш във бяло,
а зимни котки тихо ще мяучат.

Сигурно след много ери,
а пък може и след век,
някой в моите тефтери
ще зарови поглед мек? –

Строг пиес вглъбено
Стиховете на Поетите кехлибарно и любовно светят
И Ерос разширява на очите им черните зеници