Три жени вода наливат
и понасят във ведра.
Пътьом две от тях се хвалят.
Мълчалива е една.

При`зава синьото на хризо`мера
и тара`линка нежно брези`стен,
и леко `срисва хладно траво`лера,
и сякаш цял се верин`тира в мен.

Тя се събуди по обичайното време сутринта и се учуди защо часовникът тази сутрин не звъни. За момент остана така — с отворени очи, без да се движи, сякаш очакваше звукът да се появи със закъснение, както понякога става при старите навици. Но тишината не се разколеба. Тя се обърна бавно и погледна към нощното шкафче. Часовникът стоеше там, неподвижен. Сякаш сутринта не беше получила разрешение да започне. Това я обърка повече, отколкото би трябвало.

Усмивка, чаша вино и сърце
изпълнено с любов...
За Твоя ден! Протегнати ръце -
към Щастието зов.

Пея си. Кому преча? Докато си задаваше мислено този въпрос
славеят не забеляза голямата птица над него. Нямаше време да
хвръкне, да полети. Хищните нокти на птицата се забиха в
крехкото телце на пеещата птичка.

Белтък целуна пудра захар –
целувка си е - без уловка,

Цял ден дудна ми жената.
- Да отидем на море!
Имах две-три хилядарки.
Аз реших, не са тъй малко!

Животът е една загадка,
в която дишаме, творим.
Илюзия е наша сладка -
в забрава скоро ще заспим!

Зелътзалавурисзалто
либтичкаПсъсците,Пичоф
ижепонеолибялто
йпучрукалилазбиЛоф

Любовта и тук е, и в отвъдното,
и отвъд отвъдното простира се,
и се в многото втъкава, и в оскъдното,

Носех камък - стар, огромен,
станал част от мойта плът.
Но го носех като спомен
във житейския си път.

Затворени очи.Усещам две ръце два камъка опал
антени към душата ми.
И ти недозаспал в просъница измънкваш името на друга.
Обръщам се....призлява ми!
Не ми се вярва щом още си в леглото ми.

Бута се мята
вълната крилата,
сметана с мента,
към скалите носи се джета.

Сънят не идваше неусетно. Той просто спираше да се случва.
Иван лежеше по гръб, с поглед вперен в тъмното, което не беше напълно тъмно. Някъде в него пулсираше денят — не като спомен, а като недовършено движение.
Неочаквано си спомни нещо дребно.

Морето ме залива с лятна пяна,
която розовее по ръба
и пясъкът ми шепне непрестанно,
че истинският миг е тук, сега.