... И зачака булка Вела
картата зелена.
Тъпче във бохчи големи
своите премени.

Обладаваме Света, но все отзад.
В лицето да го гледаме, не можем.

Красива вещица по пътя чертае фигури от сняг.Студът е обхванал дребните къщи на селото. Листата спят зимен сън.

Всички бяха дошли навреме дори и по рано. Навън студено, в залата топло, приятно дори комфортно. Още с влизането си избираш кафе или чай, соленки сладки, ядки на корем. Чиста аванта

Тишината отмерва ми стъпките, отекващи глухо в съня ми.
Прозорецът, счупен е, зее, душата ми вие без думи.
Сияеща нощ на звездите, над мене гальовно трептящи
и капки роса по лицето ми, умора и мъка топящи.

любовта била

... душата ми е къщичка на припек, отворена за всекиго в зори,
щом птиците се връщат от Египет, и хорицата стават по-добри,
когато благо слънчицето грейне, аз си открехвам пътните врата
и ви очаквам – братя ненадейни, дошли при мен от края на света,

със себе си

Автор: Мерсида Садикович – Османбашич, Б. и Х.

Мекият път отмерва стъпките ми,
за да останат будни виденията на съня ми,

Оня ден, току по пладне
страшно слънцето печеше.
В моята главата дебела
акъла ми просто вреше!

Зелените листа галеха и успокояваха очите, накъдето и да погледнеш - наситено зелено. Васил Авзали вървеше по южния склон посока югозапад и маркираше за днес церовите дървета. Някъде вървеше по-бързо, където имаше друг вид Carpinus betulus/oбикновен габър/; Acer campestre/полски клен/, Fagus sylvatica moesiaca/мизийски бук/ и други дървесни видове, но се сещаше за тях винаги с латинските им названия.

В наше село, мила мале
лична мома има
И личи си отдалече –
дебела за трима.

Сърдито е, отгатвам по гласа му.
Връхлитa потъмняло от тъга.

... понеже със часовника съм скаран,
видях се в чудо днеска в три без пет –
защо? – се питах, – трябва тая заран
да превъртя стрелките с час напред?

За своите минути слава дойдох,
запалена клечка в пръстта,
с надежда да бъда като Енох
и да не вкуся смъртта...