С разцъфналия цвят на моето сърце
аз искам да примамя пеперудката
на твоята любов.
На чувствата ти гладните пчели

Полунощ преваля вече.
Тиха е навън нощта.
Сън сънува дядо Петко,
връщащ го във младостта.

опит за история в
шест думи в
рамка на
хайку:

Ако само надгробният камък
показва,
че някога и теб те е имало,
защо си живял?

Свобода, братство, равенство, любов!
Въжделенията човешки, без апостроф.
Десети век. България.
Последователи идейни на поп Богомил.
Езотерично, живо учение християнско,
ли пък основано от легендата Боян Мага,
син втори на великия цар Симеон.

Кой е глас който буди те в полунощ?
Кой придобил е пълна власт в теб?
Кой на пристан те е взел, в деня горещ?
Кой от тази полосата, пленил е целия ти мироглед?

Дъжд. Тротоар. Плочки. Минно поле. Гръм. Мокър крак. Скапан ден.

към
небето се
политва чрез молитва

Прочетох разказ аз на Косьо Лаков.
Развесели ме той така, че чак заплаках:
- Научих, били торбести жените.
В Австралия. (Ако случайно някой пита).

Преди към хляба да посегнеш
измий добре ръцете си.
Преди да го разчупиш
изчисти душата си с молитва,
към този който ти го дава.

Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония

Искам да избягам от света,
който замърсява мира на ежедневните
женски ритуали

Тази нощ ще отключа вратата.
Когато желаеш – просто ела!
Ако съм заспал небрежно в тишината,
настани се удобно, налей си вода.

Тръгнало от гол рибарски бряг,
с няколко самотни лодки само.
Множество манастири малки,
заслонени в планинските дъбрави,
скрити от неверници нежелани.

И сякаш.. че през иглени уши промуши май перфектното си тяло.
Изфука се..гърди изду..април запъпли...смазан е изцяло.
Знам.. чакат ме пчели и теменуги ...жените луднали по токчета и блузи
разголиха те крехките и рамене и...всичко пръпна мигом се съвзе.

IX

- Така е – погледна го ангелът – сърцето ти познава тези мисли, вече разговарях с него. Това беше жената, отредена ти за този живот.
- Защо „беше”, вече не е ли?