Вой срещу луната,
опашка между краката.
Смразява кръвта.

От питата на слънчогледовото лято капе дъхав билков мед, тъй както тишината капе от мълчаливото небе надвесило се над полето. Аз викам лятото с гласа на медения си кавал, а то не отговаря, заето да опалва огромната си пещ.
Пред мен тополите издигат ръст, надхвърлили това което бяха вчера. И острите им върхове пробиват висината да текне светлина лъчиста. А може би те търсят новите посоки за полета

и
пламна
любов
измамна

Виж ме,
виж ме само мене!
Погледни моята мъка!

Усилието да надмогнем себе си
е суета,
която ни преследва безотказно.
Духът чрез него

Не мога да престана да се чудя,
какво ни раздели във таз страна
на "любещи" и "мразещи" Русия,
когато истината е една...

ХIV

- Каза, че всичко вече е започнало. Какво знаеш за това? – попита, с нетърпящ възражения или увъртания тон, Рамус, когато най-после остана насаме с Ел.
Беше съгласен с приятеля си, че е най-добре никой да не остава сам. А и нямаше нищо против да остане с нея. Трябваше да поговорят. Трябваше да разбере онова, което не му даваше мира.
- Знам много неща.
Гласът ѝ беше станал по-дрезгав и плътен.

Преживяното зад хоризонта нека спи завинаги.
На утрото приемам новите предизвикателства
с безбройните му неизвестности.
Пътека нова, ли предлага

Като кафе меланж,
изпито във Виена.

насапуниса

Защо Иван Вазов „забрави“ Ботев в „Епопея на забравените“

Въпросителен увод
Едва ли има човек, който да се нарича българин и най-вече да се чувства българин, който да не е чел Вазовата „Епопея на забравените”. И едва ли има четец, който да не си е задавал въпроса: а защо Христо Ботев отсъства от този пантеон на безсмъртието. „Епопея на забравените” наистина е такава. Патриархът на българската литература Иван Вазов е обезсмъртил едни от най-величавите личности в нашата предосвобожденска история, излял е душата си в памет на героите, не пожалили живот и младост, за да ни има днес.

ХІІІ

- Какво правиш тук? – погледна учудено приятеля си Рамус.
Никой от познатите му не го беше посещавал на работното му място до сега и затова му беше толкова странно да види Постимус застанал до бюрото му. Но учудването му бързо се смени с тревога.
- Случило ли се е нещо?

Какво е успех? Много пари? Много приятели? Успешен брак? Всеки решава сам за себе си, а и отговорите са различни за отделните периоди в живота.

Спи самичък на кушетка
и похърква дядо Петко.
В тази идилична гледка
май отсъства баба Недка.

В отсъствието ти
ще бъда твоето присъствие –
ще вляза тихо, ненатрапчиво.
Ще дишам с твоята чувствителност