ХVI

Когато Радея се събуди, слънцето все още не се беше показало съвсем, ала нощта вече си беше тръгнала, а заедно с нея и необяснимите ѝ страхове. Но на тяхно място се надигаше негодуванието.
- Не е честно! – промърмори докато потреперваше от допира на
хладния под до босите ѝ стъпала.

Наскоро гледах поредната американска тийнейджърска драма, която се въртеше около “senior prom”, или както си го знаем по нашенски – абитуриентски бал (отначало допуснах правописна грешка и написах „абитуренски”).

Взрив - какъв, какъв финал небивал,

- Коя е тя? – с влизането си се заинтересува Ники.
- Ти ще кажеш. Ние тук си говорим за хубавите жени по принцип. – подхвърли му Джони, отпивайки от бирата си. – А ти си специалистът, познавачът.

Все търсим истинската дума,
с която почва нощен стих!
Ти бе ли мое плиткоумие?
Аз бях ли твоя недомислица?

(или „Морето на романа - край“)

Сериозни са подводните течения,
те влачат натежали мисли.
Над тях увличащо препускат
вълните на сюжета.
А в плитчините между камъните
бълбукат и се плискат смешки.

Разбирам езика с който планината ми говори. И в този прям диалог между двама ни имам усещането, че ставам частичка от нея. Това сливане е без ясни граници и не е моментна даденост – то се получава постепенно, с течение на времето прекарано в невероятните ѝ пространства. Сега разбирам вече добре значението на всяко едно нейно дърво – косъмче от

Една сълза в очите на несретник
понякога събрала е скръбта
която носи този клетник
в измъчената си, изстрадала душа.....

Съкровено в себе си я носиш,
в лунна нощ, протягаш й ръка,
в ден мразовит, в пазвата я топлиш.

всички сатан? -
за освидетелстване -
инак - все войн?

Страшна сила те привлича, думата обичам те
а колко слаб си не разбираш- когато я изричаш!
И пристана събира корабите с вълните-
и нощта се слива с думи, думите написани!

след
пуш?лка -
гуш?лка

На осемнайсет напуснах България с идеята да емигрирам завинаги. Защо? Нямах вяра, че тук ще получа справедлива възможност за реализация.

Малки сме по територия,
но с богата сме история.
А със нашата култура
и Европа ний ще турим
в малкия си заден джоб!

Прости ми Господи - извърших грях
и не един и не и два....
Че много късно осъзнах
да нося пълната вина
затуй че просто не успях
да бъда личност - благородна и добра....