Благословени
Писмен?та! -
Българосърцевин?та!

Пак съм тук —
под разпадащото се мрачно небе,
на тревожното време в което живеем.
Върху мен се изсипват ослепителни мълнии
които пръскат и разпиляват

Отде ли
пролетният вятър
довя балончето - не знам.

Слънцето избира
весели лъчи,
после ме прибира
вътре и личи,

В един прекрасен майски ден
се бях качил във планината
и на полянка край реката
бях внезапно осенен

И аз реших веднъж да подаря цветя
на моето посребряло любимо момиче
не бях го правил от...не знам кога
макар че много силно го обичам....

Мое, българско, майчино, слово,

Със ситна слава ние се покрихме,
която дълго търкахме, но не отмихме.
Към нас във по̀трес и Европа гледа.
Предимство е да си с таквиз съседи!

Мрачно...сиво и безлично.То не спря.....вали вали.
Капки цопват концентрично..в локва блещят си очи.
Старецът в протрита риза .. ей отсреща там брои
още миг...до там е близо. Мери крачки и сумти.

Пространството, което нося в себе си, в душата си, непрекъснато надраства своите измерения. Една вселена бие в него с пулс неукротим, невидима, пулсира с кипящите си чувства и с неукротим стремеж към съвършенство. От изворите на дълбоката му памет струи една затрогваща самотност, едно небе за полет неоткрито още. Сърцето на вселената покой не знае, то с пулса си кове началото на нови светове.

*
Детето:
- Татко, къде е слънцето?

С цинга-манга, с банга-ранга,
щастие ни сполетя!

XXI

-Радея е изчезнала.
Внезапното нахлуване на Рамус я стресна.
Но повече от това я огорчи непресторената тревога и загриженост, които излъчваше цялото му същество.
- Сигурен ли си?
- Постимус току-що ми го съобщи. Трябвало да бъде в библиотеката и да се срещнат, за да търсят отново книгата. Той отишъл, но не можал да я намери. И у тях я няма.
- Може да е някъде в градчето.
- След това, което научих от Постимус, не спирам да се притеснявам за нея. Ако не беше взела проклетата книга, сега …

Не сплав ги създаде, не чук ги пробуди -

Не е ясно къде, защото е някъде, освен това било и много някога. В една гора живеела много стара магьосница. Тя можела да прави всякакви магии, но не можела да направи само една. Не можела да направи така, че самотата й да изчезне. Защото когато сърцето ти е празно, стъпките ти тежат и не виждат пътя.