Тя също спря. Леко бледа, видимо се колебаеше.
-Здравей госпожице!-поздравих с окуражителна усмивка.
Това изглежда подейства. Тя пристъпи напред.
-Здравей!-отговори плахо.
-Заповядай!-отворих вратата.
***

Кюфтета на скара
печеше комара.
Дали миризмата
усети мухата,

потропвам с пръсти по масата
същия звук

Понякога съм толкова самотен -
потъвам в дълбините тъмносини...
Там е хладно, като във забравен спомен,
а душата ми е цяла в стърготини.

Привеждам се и влизам през сумрака.
Небето сипе майска тишина.
Ухаят рози. Хуквам през полята

XXII

- Яж!
През цялото време Радея беше стояла свита на пода на нещо като стая без прозорци. Беше протягала ръце и крака, когато започваха да се схващат, но не беше мръднала от мястото си откакто жената, която я доведе излезе и захлопна вратата. Беше решила, че е няма, защото на всичките ѝ въпроси не отговори нито веднъж. Не реагира по никакъв начин на хлипането и на сълзите ѝ, нито прояви съжаление или съчувствие.
Да яде? Беше гладна, но не можеше да сложи и хапка в устата си. Толкова ужасена и слаба не се беше чувствала никога през живота си.
През този си живот.

Има вечери, в които светът е като разлят цвят върху уморено платно. Залезът се разтваря, тежък и горчив, като пелин, който остава в устата по-дълго, отколкото би трябвало. В такива моменти времето спира да тече.
Тази вечер е една от тях. Около мен всичко е притихнало и стои някак прекалено

Ние сме от Джипсиленд
-"Страната на кючека"
Бангаранга си е нашият - "запазен Бренд"
Еех, да завиждат чуждите мангали!...Некааа!....

Туй, че се върти Земята
днес го знаят и децата.
Знаят го, без да са пили.
Умни сме деца родили!

Минавам през градината
на изоставената къща,
стопаните са вече на небето,
наследниците - няма да се връщат.

-Ало, здравей! Утре на езерото ли сме?
-ОК! Тъкмо мислех да ти звънна по същия повод.
-Да се срещнем направо там. Аз малко ще закъснея. Моля те да отидеш по-рано. Утре се открива сезона и ще бъде фраш.
-Никакъв проблем. До утре.
-Лека вечер. До утре.
***

Покрай село Крива бара
мина влак, поради грешка.
После спирка построиха,
щом разбраха, че сгрешиха.

Заспа брегът и езерото спи.
Дърветата позират над водата.
И няма вятър - някъде се скри,
и вече възцари се тишината.

Светът преминава през мен
като вятър
през празни врати.

Не спира.
Не пита.

Тя стои на някакъв прозорец,
някъде на село, през войната,