Утрото се плиска чисто
с розови черти,
искам си морето, искам,
с лятото лети.

Казваха, че съм била нежна и крехка като капка роса. А очите ми се уголемили и изхвръкнали от болестта и заприличали на кюфтенца от супата с топчета.

Незарасли старите рани

Предполагам, Магелан
имал своя таен план,
да обиколи Земята.
Да докаже, че е сфера.

И април надскочихме със овчарски скок.
С мъка се преборихме с много дъжд и пот.
Мислим и гадаем юни е на прага.....
какво ли ще ни спретне с какво ще изненада?

Не зная как да те опиша, възвишено и поетично,
да бъде просто и красиво, и някак по-метафорично...
Невидима си сред цветята и тъмнина си сред звездите,
събираш капки от мъглата, когато къси станат дните
и чакаш да те грабне мракът, да станеш лунна диадема,
да потанцуваш тайно с вятъра, ти-моя черна хризантема.

Краят е навсякъде
от Чернобил насам,

Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония

За вкусовете никога не се обсъжда!
Дълбоки и странни са лабиринтите през нощта.
Дъхът се извлича от морето,

На времето е писал Ботев
за един поет - "Пишурка"
-възпяващ пламенно и вдъхновено
една обикновена, проста "хурка"....

Който е слушал навремето песента «Урок по френски» на покойния Тодор Колев, може би си спомня припева:
«Пием, пеем, пушим и французки учим,
чака виза за Париж да излиза.
Ох, като са изучим, дали ша са случи
и отблизо да видим Мона Лиза.»

Белият лебед умираше върху белия лед.
Раненият му крак беше замръзнал дълбоко
и той се мяташе ужасен, но и неспособен
да се откъсне от земната твърд, за да литне.
Силите му свършваха и смъртта беше близо.
Край него тръбеше, полудяла от дива тревога,
неговата неразделна от детството половинка.

... и тръгна, и пристигна, може би...
и снимката погали с поглед,
смени водата, а цветята -
дълго, дълго ги реди.

Душите, знам са дефицит,
за всички те не стигат.
Тъй мисли всеки индивид,
щом своя край достига.

XXIV

- Защо не знаем за това място? – нетърпеливо постави въпроса, който си задаваха всички в залата Уриил.
- Такава беше волята Му – укорително го погледна вестителят на Божиите тайни.
- Добре де, но душите, които са там, те чии са? – не забеляза укора му най-младият архангел – нали всички сме излезли от едно място и би трябвало рано или късно да се върнем пак там. Кой държи отчет за тези, които си тръгват от Сянката, когато им дойде времето. Къде отиват, ако не отново тук? И защо…

не
се гордее -
горда може да
е сaмо Стара планина