Marta » 16 Мар 2022 15:20:24 Свръхестествено стихотворениеГледам все с десния крак да закрача.
Всякакви шахти по пътя прескачам.
Стълби и стълбове заобикалям -
локви избягвам - ще се изкалям.
Чуя сирена и в миг се заключвам,
и за червено се хващам - научно!
Черните котки по пътя разгонвам -
да не пресичат пред мен незаконно.
Щипчица сол хвърлям през рамо.
Захар да хруска в краката ми само,
захарен път, все под слънце, постелен.
Захарни къщички. Вечна неделя.
Свръх е, естествено. Огледалата
пръскат се, щом си погледна суратя.
Всичките черни котки се сбират,
пробва се всяка да ме нервира.
Даже безгрижно да си подсвирквам
в джоба ми винаги дрънкат стотинки,
свръх е, естествено. Конски подкови
падат от слънцето, тропват отгоре ми.
Котки и черни коне надпрепускват се.
Свръх е, естествено, само изкуството.
Чудо, което се случва внезапно,
свръх е естествена любовта -
лято сред ледовете на вечната зима.
Стръкче зелено в асфалта, любими!
abonat » 16 Мар 2022 18:33:07 Много шантаво и свежарско
Markoni55 » 16 Мар 2022 21:10:15 Еха!И шантаво и ти отива!
pc_indi » 16 Мар 2022 23:34:19 Чудничко и с връх, естествено!
Успех!
Mia2442 » 18 Мар 2022 22:34:46 :)Марте, направо е като картина на Шагал - но в поезията - сега издирвах негови картини като илюстрация за твоя стих!
Много, много ми хареса - браво!
elsion » 20 Мар 2022 11:57:18 Късмет и дано не ти мине котка път