Ефектът на стършела
competition » 12 Май 2018 15:52:12
Ефектът на стършела
Имам алергия към насекоми. Всъщност, не е ясно имам ли алергия, но изпитвам страх, фобия и панически ужас от всичко жужащо, бръмчащо и летящо около мен. Стандартната ми реакция е да се парализирам за части от секундата, докато адреналинът в кръвта ми издаде заповед „Бий се или бягай!” и понеже няма как да участвам в неравностойна битка, аз пищя и бягам.
Разбира се, бягството понякога е много позорно, защото, ако съм в заведение на открито и ме нападне оса , аз изхвърчам от стола, събарям чаши, столове и маси и започвам да тичам наоколо и да се въртя като дервиш, а осата ме преследва безмилостно. Повечето посетители явно не схващат какво става ( или не виждат осата)и клатят неодобрително глави:
- Хубаво момиче, но сигурно е малко лудичко, за да пищи така!
Ето защо, когато някак осата се разкара нанякъде, аз извинително се връщам на масата и казвам достатъчно силно :
- Имам алергия към оси! ( обикновено сработва)
Няма да забравя как бях на един паркинг и носех 4 кафета в двете ръце, а на рамо имах чанта и фотоапарат. И точно тогава нещо бръмчащо се разлетя около мен – леле – хвърлих всичко , разпищях се и затичах на зиг-заг, а целият паркинг се засуети върху разлетите кафета и счупения фотоапарат – много важно – нали оцелях.
Разказвам всичко това, за да разберете какво ми се случи вчера. Както си седях на компютъра в хола и постепенно взех да осъзнавам едно бръмчене. Първо помислих, че е от компа, но после видях едно голямо, мъхнато и жужащо чудовище, което се блъскаше в прозореца. Нямам идея как е влязло при затворени прозорци, но факт е, че нямаше как да сме заедно в една стая – изпищях и избягах. Даже си мислех, че е добре да заключа хола, но разсъдих, че стършелът все пак няма как да отвори вратата.
Брат ми каза, че стършелът ме чака в засада и най-добре да спра парното, та дано умре до две зими, а щерката ми се подигра, че сигурна ли съм, че не е отвън. И все пак щерката ми дойде на помощ, но коварният стършел никакъв го нямаше. Затова щерката започна да бие с едно списание по прозорците и щорите – дано го разсъни. И успя – отведнъж се чу жужене като от Боинг 747 и стършелът се заплете в косите на щерката.
- Мамо, махни го! - извика тя и замръзна неподвижно.
( Боже, как да го махна, първата ми реакция беше да се махна аз в друга стая!)
Но после майчинският инстинкт надделя и реших да взема ножица и да отрежа кичура коса със заплелия се стършел.
- Мамо, как ще ми режеш косата – вземи плат и го махни!
Плат, плат, какъв плат – накрая взех едно одеяло от дивана и успях да приклещя стършела, а после веднага изхвърлих одеялото на стълбищната площадка и заключих входната врата.
- Да си върнем одеялото! - щерката.
- О, не, мразя това одеяло!
Все пак тя го изтръска и стършелът излетя към асансьора. О, Боже мой, утре съм първа смяна на работа, но с този стършел в асансьора, май ще си взема болничен лист. За алергия ми се полага болничен, нали?
Ефектът на стършела
Имам алергия към насекоми. Всъщност, не е ясно имам ли алергия, но изпитвам страх, фобия и панически ужас от всичко жужащо, бръмчащо и летящо около мен. Стандартната ми реакция е да се парализирам за части от секундата, докато адреналинът в кръвта ми издаде заповед „Бий се или бягай!” и понеже няма как да участвам в неравностойна битка, аз пищя и бягам.
Разбира се, бягството понякога е много позорно, защото, ако съм в заведение на открито и ме нападне оса , аз изхвърчам от стола, събарям чаши, столове и маси и започвам да тичам наоколо и да се въртя като дервиш, а осата ме преследва безмилостно. Повечето посетители явно не схващат какво става ( или не виждат осата)и клатят неодобрително глави:
- Хубаво момиче, но сигурно е малко лудичко, за да пищи така!
Ето защо, когато някак осата се разкара нанякъде, аз извинително се връщам на масата и казвам достатъчно силно :
- Имам алергия към оси! ( обикновено сработва)
Няма да забравя как бях на един паркинг и носех 4 кафета в двете ръце, а на рамо имах чанта и фотоапарат. И точно тогава нещо бръмчащо се разлетя около мен – леле – хвърлих всичко , разпищях се и затичах на зиг-заг, а целият паркинг се засуети върху разлетите кафета и счупения фотоапарат – много важно – нали оцелях.
Разказвам всичко това, за да разберете какво ми се случи вчера. Както си седях на компютъра в хола и постепенно взех да осъзнавам едно бръмчене. Първо помислих, че е от компа, но после видях едно голямо, мъхнато и жужащо чудовище, което се блъскаше в прозореца. Нямам идея как е влязло при затворени прозорци, но факт е, че нямаше как да сме заедно в една стая – изпищях и избягах. Даже си мислех, че е добре да заключа хола, но разсъдих, че стършелът все пак няма как да отвори вратата.
Брат ми каза, че стършелът ме чака в засада и най-добре да спра парното, та дано умре до две зими, а щерката ми се подигра, че сигурна ли съм, че не е отвън. И все пак щерката ми дойде на помощ, но коварният стършел никакъв го нямаше. Затова щерката започна да бие с едно списание по прозорците и щорите – дано го разсъни. И успя – отведнъж се чу жужене като от Боинг 747 и стършелът се заплете в косите на щерката.
- Мамо, махни го! - извика тя и замръзна неподвижно.
( Боже, как да го махна, първата ми реакция беше да се махна аз в друга стая!)
Но после майчинският инстинкт надделя и реших да взема ножица и да отрежа кичура коса със заплелия се стършел.
- Мамо, как ще ми режеш косата – вземи плат и го махни!
Плат, плат, какъв плат – накрая взех едно одеяло от дивана и успях да приклещя стършела, а после веднага изхвърлих одеялото на стълбищната площадка и заключих входната врата.
- Да си върнем одеялото! - щерката.
- О, не, мразя това одеяло!
Все пак тя го изтръска и стършелът излетя към асансьора. О, Боже мой, утре съм първа смяна на работа, но с този стършел в асансьора, май ще си взема болничен лист. За алергия ми се полага болничен, нали?
Markoni55 » 12 Май 2018 16:29:58
Много адреналин
Признавам, че и мен много ме е шубе от насекоми и летящи твари. Виж мишки, катки, кучета...не могат да ме изкарат от релси, но стоножка или оса...
Имам приятелки - изпитват неконтролируем ужас от котки. С едната бяхме колежки и имам доста наистина звучащи неправдоподобно истории...
От страни изглежда смешно, но ти съчувствам. И поздрав за текста защото история такав - трудно се предава.
Много адреналин
Признавам, че и мен много ме е шубе от насекоми и летящи твари. Виж мишки, катки, кучета...не могат да ме изкарат от релси, но стоножка или оса...
Имам приятелки - изпитват неконтролируем ужас от котки. С едната бяхме колежки и имам доста наистина звучащи неправдоподобно истории...
От страни изглежда смешно, но ти съчувствам. И поздрав за текста защото история такав - трудно се предава.
IGeorgieva » 13 Май 2018 18:28:40
Аз имам точно обратната история - зададе ли се отнякъде оса, мъжът ми скача и къде с "моля", къде без - ми казва "изгони я"! Така е при алергичните!
))))))))))
Успех!
Аз имам точно обратната история - зададе ли се отнякъде оса, мъжът ми скача и къде с "моля", къде без - ми казва "изгони я"! Така е при алергичните!
))))))))))
Успех!
Marta » 26 Май 2018 07:19:22
С одеяло - добреее, почти като с гаубица!
Написано с чувство за хумор и усещане за полет - дори ми извика полетът на бръмбара за фон на шеметно развилата се ефектна история със стършел.
Съмнявам се авторът да е определил точно вида на насекомото с очите на големия ужас, аз предполагам безобидна мъхната земна пчела, смея да го направя, тъй като имам голям и болезнен опит със стършели и те изглеждат другояче. Освен този жжесток опи, имам си и магия за справяне с пчели в градски условия, когато същите проявят нездрав интерес към питиетата или храната на масата и в никакъв случай не желаят да отлетят - само им казвам -"море, море, море..." - сработва учудващо бързо! Дигат се и отбръмчават - към морето, предполагам.
Успех!
С одеяло - добреее, почти като с гаубица!
Написано с чувство за хумор и усещане за полет - дори ми извика полетът на бръмбара за фон на шеметно развилата се ефектна история със стършел.
Съмнявам се авторът да е определил точно вида на насекомото с очите на големия ужас, аз предполагам безобидна мъхната земна пчела, смея да го направя, тъй като имам голям и болезнен опит със стършели и те изглеждат другояче. Освен този жжесток опи, имам си и магия за справяне с пчели в градски условия, когато същите проявят нездрав интерес към питиетата или храната на масата и в никакъв случай не желаят да отлетят - само им казвам -"море, море, море..." - сработва учудващо бързо! Дигат се и отбръмчават - към морето, предполагам.
Успех!