Спука се тръбичката за подаване на сок на керемидата на къщата на охлюва.
Подля сълза. Прие да е керамика и да е слива и да не бъде нищо, което й отива.

Отива й да бъде пресекало, подкаишка, разпаланка. Отива й да бъде нож за рязане на бяло сладко. Отива й да се преструва, че диша. И че наднича под

синьото на спуканата си следа. Защото не златно да си по следите, а да си
следа и кал, която я поема. Керемида.

НАЗАД КЪМ СПИСЪКА