Нейните очи ме преследваха,
дълбоко сини като морето.
Усмивката - неземна красота,
да,това бе една жена.

Жена,която умът ми взе,
сънищата също,но мечтите ми разби.
Не може да е с мене - не,
но там има надежда - можеби.

Движенията.гласът - завладяващи са,
но пак във мрака аз,
за щастие мечтая си на глас,
а тя дори нехае.
НАЗАД КЪМ СПИСЪКА