Нощем в Борисовата градина след "Лодки".
Нощем в Борисовата градина след "Лодки". Кандилкаме се в групичка по алеята и се хилим без да знаем защо се хилим. Поне аз не схващам.

Май съм единствената, която не се включва в подмятанията, а само върви и мълчи. Може би бирата ми беше малко.

Пикочният ми мехур е на друго мнение. Оглеждам се за храсти и предупреждавам, че ще изостана малко от компанията.

Общувам по най-интимния възможен начин с природата – мириша топлата препикана трева под краката си.

Внезапно ме побиват тръпки! Някой си свали гащите и приклекна до мен. Нина е, която изобщо не спира да се усмихва. Сега освен моята, чувам и нейната струйка. Пикаем заедно.

Имам пакетче кърпички и й подавам услужливо да си вземе. Ставаме и настигаме компанията. Нищо особено не се е случило.

НАЗАД КЪМ СПИСЪКА