... така красиво е! – да си Жена
във битието лудо на мъжете! –
едно нетрайно снопче светлина,
спасено под ботушите им цвете.

Пристъпи с многоцветни балеринки.
С целувка стопли чакащи зеници

Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: "Закъсня и днес...",
не кряка като сврака.

- Учителю, има ли вечен живот?

СОКРАТ: Защо ме питаш това? Кое те кара да се страхуваш? Смъртта, или страха от смъртта е по-страшен?

/посветено на Белослава/

Покълнала за новото начало
Богородица е всяка майка,
себе си на рожбата раздала
с обич свята като огън жарка.

... аз всяка нощ с надеждица една заспивам – и се будя със Надежда
да бъде Мир, Любов и Светлина, и Господ в нас със обич да се вглежда,
да няма смърти, болести, войни! – светът мечтите си да не погребва,
душата в мен от радост да звъни! – и мъката да литне! – непотребна,
да диша светло всяка живинка, да станем – всички хора! – по-добрички,

Весели сме ний бродяги
и живеем с пълна газ.
Чат-пат си ядем тояги,
но ни гледат във захлас.

Не само букви, за духа – доспехи
и огън, който в нас расте, не гасне.
Щом тук са още и не ни ги взеха,
о, значи още можем да пораснем

... в килера на дълбоката си памет съм скътал две-три хубави неща –
къщурлечето – с покрива му сламен, което вдигна моят стар баща,
върху стобора спуканите грънци – и прочката с просъхнали дъски,
салкъмите – объхтани от слънце! – във крайчеца на злачните лъки,
с такава проста радост ме изпълват мравунячето в рохкавата пръст

Голям си е проблемът газов,
но аз си имам друг кахър-
наследник съм на Ботев, Вазов,
а даже казват и- добър.

Влизат, значи, две хернии в едно заведение и гледат- събрали се банда болки на банкет. Даже бая нагазили в банкета- поразмазали грим, поразрошили прически, размятали токчета под масата... Едни пеят тихо кахърни песни, други се дерат с цяло гърло: "We`re not gonna take it!!!"...

Не ме ли чуваш?... Шепна в тишината,
но пак кънти лесът от моя глас.
За кой ли път надниквам във душата
и мисля си за теб, за мен, за нас...

Преметнала торба звезди през рамо
луната си отива.

... додето разбера, че си сестра на вятъра – и някъде замина,
и твоят брат през старата гора като че ли засвири с окарина,
над мен внезапна сойка изпищя, избуха бухал в тъмното усое,
повехнаха дъбравите с цветя от слънцето след теб, момиче мое,
такъв бездънен ден се очерта, и черна нощ подире му последва,

През нощта си ти красива
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива
а по светло-неприятно.