Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос объркан и тревожен скита,
освиркван от нахални лимузини.

1. Кола за сладолед
със зимни гуми;

Звънко бият църковните камбани
и вестта ангелска се разнесе
отново сред хилядите миряни:
Христос воскресе! Христос воскресе!

Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче , ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.

в халка сърцето

Да поствам нищо ми не коства,
но нещо май не ми се поства
За стихосбирка съм написал
И се оформи в мене мисъл

Не бе въображаема сестра ми.

Напълно истинска си беше –

Хубавото време дойде.
И сякаш никога не си е тръгвало.

Дано да греша,
аз взор ще сниша
пред тази угроза
за мирен живот

Пролет пукна, ние не изпукахме.
Българи сме, издръжливо племе.
Вярно, все след другите куцукаме,
ала трябва ли за туй да мреме?

Звучи мелодия
от окарината ми тънкогласа
и лее се като поток,
блестящ и среброструен,
на утрото от бликащия извор.

Граници на залезите
са твоите ръце -

"Отново е Пролет. Земята е като дете,
което знае поеми наизуст"
Райнер Мария Рилке

Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина

Мракът,
от който си пристигнала,

Ти постваш нещо в ХуЛите
Аз питам: "Някой чу ли те?"
Във свойте коментари
Прокле или похвали