Пътят не пада изгазен от ангели
наготово,

Когато парите се превърнаха в стока, дойде капитализмът. Когато властта се превърна в стока, дойде демокрацията.
А. А. Кунгуров

Понякога опитвам да се разровя в помийната яма на корупцията, да проумея що за явление е тя и как би могло обществото да се справи с нея. И нещата не изглеждат добре, ама никак. Когато се позамисли човек, установява че административният апарат на една държава, който е основната клетка и двигател на корупцията всъщност е един самовъзпроизвеждащ се организъм, стремящ се към пълна автономност и самодостатъчност.

Високо в скала отвесна,
изсечен барелеф единствен.
Величието на България,
върху скалата свещена.

Всеки търси лек за душата си...може би глъътка любов.
Шепичка нежност разговор сричане на кратките думи с надслов
бременни с обич.. смисъл разбиране...Душата скована е....Студ.
Счупи го ледът прегради тревясали ...разбий ги! Вдъхни му живот!

Че е Вела напращела,
отдалеч се види.
Всеки цъка, га я види.
На Геле завиди.

Една отломка от отлетялата младост старецът пазеше в своя студен дом. Възторзите и мъката от нея отдавна се бяха излели — реката на времето ги бе отнесла. Гласът на младостта се бе превърнал в далечно ехо, което не се връща. Дните му се нижеха през кратки сънища, омесени със сенки на спомени и гъстата неяснота на нощите. От ден на ден светът му

Всичко започна с топла вълна
спуснала се отнейде върху земята
появила се ненадейно като мараня
размекна леко асфалта, запари ни под краката...
Жега....

Колко живот имаме,
че да му се сърдим.

„Недописани приказки“

Обичам комфорта. А моят е в кухнята след вечеря. Знае слабото ми място – фотьойлът пред прозореца.

когато „его“
надделява - сатана

Юлско утро
палещо, лъчисто,
след пороен дъжд в нощта,
моето лице ведро, лъчисто
търси тебе в утринта.

Пия за продадения си дом,
за моя объркан,
единствен живот,
за самотата, която
ме връхлита все по-често.
За децата си пия.
Заради себе си пия.
За жените, които обичах.

Детството ми златно
отдавна отмина,
ала днес си спомних
аз за Буратино.

Срещнах вчера стюардеса
и се заговорих с нея.
Моме, питам, откъде си?
Имаш нашенски акцент.
От Горубляне съм, вика,
но баща ми е доцент.

На българина му дай да работи – да зида, да копа, да рине, да носи, да коси. Както се казва „Залудо работи, залудо не стой!“ Но сегиз-тогиз настъпва известно колебание. Често залудо се размотаваме, само и само да не работим. Друг път кротко си лежим, и скромно си мислим дали тая поза не води до прекалена умора.