През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.

Дали пък облакът
не крие думата
която още търся

Дворът се простираше назад,
докъдето погледът не стига

Ко куца в овой мрачан саат?
-Я куцам, я сам капчукот.

Драскулчица с мастилото си златно
и три искрящи светли петънца
разписват мълком в тлеещото лято
небесния сонет на вечерта.

Художникът рисува планината.
С четките си тънки
изкачва върховете ѝ,
духовния си връх изкачва запъхтян.

По пътя си без теб ще продължа.
Както от туй, че всичко ти споделях,
че дадох ти приятелска ръка,
че времето си с тебе аз разделях.

Моля Те, Господи,
дай на човека,
който сега чете тези редове
всичко, което иска от Теб!

Долетяха на щъркели,
безлюбовни хлапаци,

Ако в декемврийската тишина
заровя лице,

И мракът ражда свои думи,
засява ги във тишината на сърцето
и на очите в падналата сянка,
в потайностите на нещата.

1.
През лятото се женят и мравките
върху прашният път се вие черно хоро
колко музика има в сърцата им
колко много любов!

Дариан крачеше бавно по хлъзгавия тротоар към своя блок. Оставаха му само няколко крачки да достигне до малката бяла сграда и се надяваше да не падне върху леда в последния момент.

... е постлан с добри намерения.

... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори,