Отшелникът от Варна » Избрано поезия
автор: Albatros » четения: 15
01.06.2023 / 14:29 » коментари: 0... да можех някой ден да се кача и да изчезна нейде в планините,
загърнал хляба в пътната бохча, загърбил книги, работа, обител,
вдън дълги мезозойски пещери – отшелник, от света да се скатая,
свещичката ми нощем да гори – и Бог да я наглежда из Безкрая,
да ме превърне в гълъб, трън, трева, а може и в каквото си поиска,
Третата мория, глава 11-Метаморфози(цялата) » Романи
автор: ina_krein » четения: 6
01.06.2023 / 14:29 » коментари: 0Сутринта безгрижно измете мрака от селските улици и слънцето най-нахално изгря. В събуждането на младия доктор, поспал само час, се включиха всички земни и неземни обитатели на къщата. Таласъмът му теглеше ушите, Бялата мория се опитваше да отвори клепачите му, а Кольо Благия държеше стария будилник до главата му с надежда да го чуе. Нищо не помагаше. Мъжът спеше блажено и пет пари не даваше, че автобусът за столицата ще мине през селото точно след половин час, а друг после нямаше. Накрая Барие се приближи и нежно го погали по лицето.
Добре дошла !!! » Поезия
автор: snejenbor » четения: 20
31.05.2023 / 14:14 » коментари: 1И ще се виждаме винаги докато можем, прелетна птицо, търсеща брод,
и ще го нищиме, стига Животе, достатъчно мъка, жал ми е, стоп!
И ще се взираме в бръчките все осезаеми, ще се залъгваш,
че все още си младо парче,че си гурме за специални, недосегаеми,
девствено, свежо, стройно кюрпе.