Сивоока е пролетта,
облечена в сива,
прозрачна коприна.

... за нищо на света не мога злодей да бъда по душа,
подарък ми е тя – от Бога! – два века с нея се теша,
до днес опазих си я чиста от грях и срам, и мисъл зла,
и – доживея ли до триста! – ще ми поникнат и крила,
пропадах с нея в черни бездни, катерех стръмни върхове,

Автор: Мерсида Садикович–Османбашич, Б. и Х.

Вълнѝте на морето се носят
– душата ми се вълнува в съня

Вчера сподели ми Геле
своите тревоги.
Каза ми, че двама с Вела
се вълнуват много.

Обичах живота. Всяко трептене във въздуха улавях през призмата на любовта. От детството си нямах прекалено хубави спомени. Майка се грижеше за нас - трите деца, а аз бях изтърсачето в семейството.

Отчайващо късогледство. Егоизъм.
Кретенизъм. Небивала деградация.

В стихът на Яворов песента звучи,
поет – класик във всички времена.
С „Две хубави очи – музика лъчи...”
в душите ни посява светлина.

... развеял шлифера си вехт,
нестигнал нивга до Колхида,
каквото от живота взех,
със него и ще си отида.

Да, ще напусна този свят без свян и угризения,
трогателно,но няма кой за мен да го боли,
живях за всички вас все в притеснения
и мъничко за себе си, нали.

Вече стягаме багажа.
Всеки стяга своя.
Вела си бохчите тъпче,
аз подреждам моя.

Живеем с теб на седмото небе.
Кварталът "Рай" посрещна ни безлюден.
И други са се клели, но не е
константа тази обич пеперудена.

децата са най

Everybody‘s searching for the meaning of life
The wiser know - that can only be love.

... посочи ми тревите, в които ще легна при теб,
може би ще ти дойда на гости през идната пролет,
твоят бащински поглед понякога беше свиреп –
из минутите, дето криле съм разпервал за полет,
аз не зная защо с мене беше гневлив и суров,

Тогава от небе оловно
се сипеше дъждът край мен.
Бях вир-водица безусловно,
а ти- с чадърче покрай мен.