Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя.

озаглавени свише

И все по-силен шум се вдига.
Запалвам лампата и гледам зло.
А в кухнята - какво да видя:
хлебарки, хванали се на хоро!...

Навярно не четете некролози.
А аз от много малък ги чета.
Но вече пускам корени пред този
и гледам го със зяпнали уста.

Къде си сега мое нежно мечтание?
Идваш само в съня и за миг при това,
но оставяш следа и копнеж, и желание -
неразумно, греховно, но реално. О, да!

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.

Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.

"Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил.
И за царските палати
не бих те сменил."
Ран Босилек

Толеранс към малцинствата,
опростени са тока и водата,
има помощи и за децата,
от всяка една заплата.

Ако аз създавах лятото,
даже без да се замисля,
щях да го започна някога
с рижаво небе по изгрев.

Дъждът притихва бавно зад прозореца
и капките приличат на сълзи.
Ветрец изтръска клоните на ореха,
далечен гръм просторът отрази.

Отец О-Браян ужасено се бе втренчил в календара. Бе 15 декември и след 7 дни идваше Коледа. Освен че трябваше да обяснява на смотаното си паство за пореден път кой е Исус и какви ги е вършил, трябваше най вероятно и да прекара коледа сам.

Горещо е. Юни. Лятото.

Избръснах се до синьо със „Жилет”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса.

Надявах се, че край чешмата
ще се намерим със момата.
Момите селски там се сбират
и,може би,момци избират!