Ще го кажа с думи прости:
Много си ми на мерак!...
Що не дойдеш ми на гости?
После ще поискаш пак!

Наш дядо със японец разговаря
и старецът е много любопитен:
„Ще ти разкажа как е във България,
но нека първо аз да те попитам:

Чакам всеки божи ден
нещо да се случи с мен.
Я пари да припечеля
или любовта намеря.

То без Райсън, мисля-Ринго,
ще прибавя Албатрос,
с римите играем бинго
всички сме от прост по-прост.

Сега и тук, и за сефте
прияде ми се днес кюфте.
За кръвното си пия хапче,
но искам и едно кебапче.

Във огледалото ми няма никой!
Бе как така, нали съм тука?!
От изненада само що не викнах.
Ядосан по стъклото чуках....

С надежда, че стопява и сланини
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.

Вземи си мъж- на Пенка казват,
дори женихи и показват.
А тя, горкичката, нехае.
Танцува, пее и играе.

Какво направи ми, животе?
В дувара думна ме кат коте
и сломен от гняв, обида,
от теб поисках да си ида.

От магазина взех салам
и сирене на килограм.
Блуждае мисъл безусловна-
дали храна са здравословна?

На мода днес е бате Бойко-
в новините вечен гост.
Но, аз харесвам бате Гойко,
макар и индианец прост.

Понякога съм безпричинно весел
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песни,
навред гласът ми радостно звучи.

Една жена не яла гъби.
Съпругът, бесен от това,
изчупил всичките и зъби,
да изяде поне една.

Преклонна възраст съм достигнал вече -
почти съм тридесет и пет!
Пердаша стихчета по пет на вечер -
така приляга на поет!

От напъните да е все оригинален
той стана само още по-банален.
Когато и "клозетна лирика" прописа,
талантът му неудържим... се размириса!...