Че е Вела напращела,
отдалеч се види.
Всеки цъка, га я види.
На Геле завиди.

Детството ми златно
отдавна отмина,
ала днес си спомних
аз за Буратино.

Срещнах вчера стюардеса
и се заговорих с нея.
Моме, питам, откъде си?
Имаш нашенски акцент.
От Горубляне съм, вика,
но баща ми е доцент.

На българина му дай да работи – да зида, да копа, да рине, да носи, да коси. Както се казва „Залудо работи, залудо не стой!“ Но сегиз-тогиз настъпва известно колебание. Често залудо се размотаваме, само и само да не работим. Друг път кротко си лежим, и скромно си мислим дали тая поза не води до прекалена умора.

Цял ден дудна ми жената.
- Да отидем на море!
Имах две-три хилядарки.
Аз реших, не са тъй малко!

Княгиня Калина
тържествено мина.
Щастлива, засмяна,
изрядно пияна.

Помним, нашата княгиня,
преди време как премина
с доста колеблива стъпка
пред гвардейския оркестър.

Вчера темата подхванах,
но да мисля не престанах.
Тя ума ми занимава
и натрапчива май става.

Днес, не знам защо реших,
нашата страна на влак,
водена от машинист,
взех, че я оприличих.

В купето за Берлин бяхме само двама: изтупаната лелка до прозореца и аз, който придремвах на меките седалки 1-ва класа, платени великодушно от службата преводи, където заработвах някоя и друга източна марка. Влакът вече беше потеглил, когато той се намъкна вътре. Имаше вид на началник средна ръка, около 40-те, облечен доста елегантно за гедерманец. Освен необичайно светлото сако, носеше в ръка черно палто от лицева кожа и плоско куфарче в същия цвят. Пътникът поздрави, хвърли палтото и куфарчето си върху мрежата и се разположи срещу мене, след което огледа обстановката.
      

В моето далечно детство,
поучително бе средство
стихчето за баба Мравка
и Щуреца със гъдулка.
(Или може би, с цигулка)?

В бялото градче Балчик,
чул се моят първи вик.
Градът бил на Дионисий*,
тъй че той ме е орисал.

Смятам, живата природа
винаги ще е на мода
и зелена твар от нея
съм намислил да възпея:

Искам аз да си призная:
- Снощи гледах „Кой да знае“.
Имаше въпрос, във който
питаха за две съседки.

Не е нужно, всеки ден
да се чувствам задължен,
в сайта ХуЛи-те, например
да присъства мойто име.