Животът кратък. Пиша реквиеми,
наместо лирика шекерена.
Довчера бях препълнена със мене си,
а днес практически съм ненамерена.

     „Да запомня паролата?“
     Няма да я помниш, бе!
     Няма!
     Колко пъти да ти го повтарям, кретен силициев!
     Аз си помня паролата, ама той не може да запомни, че не искам той да ми я помни и всеки път ме пита. Вече кликвам върху „не сега“ без да чета въпроса му. Някой ден така по инерция ще отсвиря някоя фейска, която ме кани на вечеря, на това съм способен, да...

Нашето предприятие оцеля – в него останахме само тези, дето работят и други, дето получават заплати. Наскоро ни събра директорът. Изправи се пред нас, червен като рак. Ама не в смисъл, че е комунист, то такива вече няма, а червен от напрежение. Току-що беше взел куфарчето с дивидентите от банката.

(споделен от Перуника Майска)

За разлика от повечето хора, Перуника Майска не изпадаше в паника при вида на всяко жилещо насекомо, така че когато преди време на терасата й се завъртяха две-три оси, тя само им помаха дружески с ръка и ги насочи към отсрещния дъб.

Веднъж отидох на вечер, посветена на рано починалия талантлив писател Б.Б. На първия ред се бяха подредили група литературни критици, които нервно прехвърляха листовете с предварително приготвените си речи. След доклада за Б.Б. дойде ред и на критиците. Първият започна:

До Гай Юлий Цезар
Заявление
Цезаре, учтиво Ви моля да ми влезете в положение да уредите следното: факт е, че семейството ми е принудено да живее в проходна стая вече девет години. Както знаете, заемам висока позиция, уморявам се на работа, но нямам възможност да си почина у дома. Същото важи и за съпругата ми - тя работи в Отдела за римски изкуства - и за пълнолетната ми дъщеря, която се готви да постъпи в Училището за бъдещи матрони.
Моля Ви да ми помогнете да си осигуря отделен апартамент.
Марк Юний Брут

Щура се щурче щастливо
в щайгата сред сини сливи.
Зърна го врабче кресливо,
вместо него, клъцна слива.

Навих, окепазих и запекох Иван.

На бара бараба набара барабан. (палиндром-скороговорка)

 не по Чудомир

     Беше преди време, преди мно-ого време, водех се все още млад специалист по електроника, когато ми натресоха развой на уред за чужбина. Ама не тая, нашата си чужбина, ами лошата, западната.

Ушмивката не е
броят на жъбите

- Опитът ми е голям,
специалист съм аз и знам
лекове и сто илачи.
Я да видим що те мъчи.

Възкачила се блондинка
по стъпáла, кат за снимка.
Попривдигнала полата,
и подбелила бедрата.

(или как да си пропилееш приятно деня, по примера на Перуника Майска)

Перуника Майска беше обявила общословесно събрание и докато чакаше думите да пристигнат и да заемат местата си, се разхождаше важно по подиума и се опитваше да гледа строго, както подобава на началство. Думите, от своя страна, не бързаха особено, мъкнеха се на малки групички, бъбреха помежду си и се кискаха, сядаха някъде, почваха да се буткат, ставаха и тръгваха да си търсят друго място, заприказваха се със съседите си, шумоляха, скърцаха и трополяха и изобщо се държаха както подобава на служители, свикани на поредното досадно събрание.

- Помните ли, онази сцена от „Дами канят“, в която Невена Коканова отиде с Яким в къщата на вуйчо му? – попита Ники, отпивайки от бирата, нова доставка, чешка, наливна.
- Помним, помним – каза Джони – и вуйчото надничаше през една дупка.

По всички краища, където
дори ухото дава ти,,Заето",
всеки ден се слуша под небето:
,,Густо, майна, Филибето!".