Внезапно
Само през юли
и Само през юли
преминах през Зебрата на живота,

Купонът е горе! Там, на Балкана
насред мезета лежи и пъшка
юнак с почти празна до дъно кана
и свинска мръвка, почти запръжка.

Чувства изпитвам съкровени
пред някакви овци заблени.
То май и аз съм си такъв...
Явно, много съм си глъф.

Ко куца в овой мрачан саат?
-Я куцам, я сам капчукот.

Как се казваш-но истински?
Не с името което днес измисли!
Как се казваш, името си ти кажи?!
Харесваш ли цветя, раснали в саксии?

Месото,
със голямо главно М.
Месото,
станало на саздармъ.

Перото ми мухлясало в плесен,
в мастилницата сипал съм вода
нали съм си поет отнесен
драсках по листа, без да разбера

Белеет гларус одинокой
в тумане городе сером!..

Жана с пъстрото сомбреро,
с погледа си влажен
пръска своя чар на село,
с нея аз съм важен.

Кютюка хвърлям във кюмбето,
както си е всеприето.
Набързо той ще ме затопли
за да няма после вопли.

Камбани бият на умрело
и гълъби танцуват блус,
политат цигли тъй умело
туй сън ли е, или кутсуз?

(по Хр. Смирненски)

Често у дома ни с новините влиза,
наглост в погледа блести.
Чуждата кръв от скъпарската му риза
е изпрана, не личи.

по популярна рок песен от миналото

"... Какво ще ми говорите за глад
щом панаира сладко е опушен!

Ще ти похлопам пак нощес!
- Не смей, не! - каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! - каза Фичо.

Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: "Закъсня и днес...",
не кряка като сврака.