"Последната ми муза се омъжи -
заряза ме заради друг поет!..." / ringo /

На Музите не им съ кланям,
пък и на Музовете – също.

Навремето, да не кажа-твърде навремето, с един верен приятел предприехме обиколка на Родопите с колела. В един произволен момент от без-джипиесния ни преход, криволиците на маршрута ни запокитиха към хижа Персенк.

Влизам в кол- центъра.

Около първия кол се е овъртяла сластна операторка от Русе, приема повиквания и си върти шайбата наляво- надясно. На съседния мулатка от Ахелой така се е усукала около оръдието си на труд, че прилича на логото на аптека. Поръчвам й два блистера възбуда, пъхвам 20 лева под гишето й, и получавам бонус - разказ за трудното й детство, и че парите й трябвали, за да следва западнонилска семиотика, иначе тя не била такава.

Живеял некоги един цар, ама цар ли – не е цар като цар да речеш, че некво царче там се ребедее, ами голем цар. Цар на царете! Ем бил силен, ем бил акълен, ем бил паметен, ем бил и дОбър, та не праел пакости на по-мининките царчета покрай неги, ми си живеял с них у сговор, без да ги пцува на макя и без да праи простотии.

На агъла
през процепа безвремие

Извиках „влез!” и в стаята влезе мъж, който водеше на каишка дете от желязо. При всяко движение крачетата на детето поскърцваха, но това явно не впечатляваше баща му. Реших да не се впечатлявам и аз и попитах с какво мога да бъда полезен.

Идиот е моят татко,
олигофрен ще съм пък аз!
Еле само да порасна,
а пък вижте ме тогаз!

Мълчи, чи аку я отворя тъз уста
ши ти съ види тесен моста.
Сти прости, ам кът имати жлеза,
не е просТАта, ами ПРОСтата

Изгазих толкоз лук,
заради тебе, Маро!
Пуста да останеш!

"Шта туря вика ф камерата близък план, ай тъй изкъсу,
да фана тоз ми ти налуден блясък фъф учити...
Ку та упущя нещу éптен тъй ачик да гу изтръскаш –
ши турим утпудире пегели. Дубре де, и субтитри! " Калина

Зима
Вънка снег си вали, вали. Дуа севернякът.
Я седим у хоремакът, пием си конякът.
Ама лаес че повторим та да се посгреем!
Мое даже да потретим? Логома не смеем?

Преди около двайсетина години на една опашка в съда чаках за -свидетелство за съдимост.

ЛОЗАРО-ГЕРГЬОВСКИ ПАРАД

Фанало ме е страсну вдъхновение,
че на 6 май ше гледам военния парад!

по позната народна мелодия

Астроид налита, мамо
астроид налита

Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създаде зимата, Господ е изшмъркал Млечният път! Минимум!