Пак в родния си дом при теб съм, мамо,
където от години ти сама живееш,
където твоят дух
и твоите ръце крепят тук всичко.

Той:
„Ех, залез, залез!“

Не ме мамù по пътища неверни,
където се изгубвам във тъгата!
Не ми предлагай мигове блажени,
с които ще ми купиш свободата!

Дори в потайните капризи на нощта
щурецът на големите надежди
никога не млъква.

Тук е прашно и нечистоплътно
както в ареал на калните души,
в разделно време, кръстопътно,
с зависимости, мерзости, лъжи.

Неопитна кукувичка млада,
вероятно и красива,
на природата подвластна,
пуснала яйчице
в чуждото гнезденце.

и небето
се затлачи

Над всичко, рано или късно пада,
сянката дълбока на преходността.
С умора всичко свършва под небето,
а след умората и с примирение.

Дори в живота и на неудачника,
ще се прокрадне топъл слънчев лъч,
по-ведър слънчев ден.
Кой може да обикне неудачник!?

Света си сам ще разруша
и нов
с отломъците му ще построя,
по-хубав отпреди.

Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит.

Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.

На земята в пътя ти нелесен
следа след себе си оставяш,
знайно е, че никой не е вечен
и рано или късно се забравя.

люлякът цъфна

Носете си усмивките,
момичета,
на двайсет...
и на шейсет и две,